Търсене

- А защо мислиш, че ако аз ти дам съгласие, тя ще е съгласна, Каво? - недоумяваше Дейвид.

Дейвид въздъхна и се плесна по челото. - Каво, аз на Катрин не съм ѝ никакъв, че да позволявам или забранявам каквото и да е. Питай нея.

Дейвид сбърчи вежди. - И какво искате да ме питате?

Дейвид се плесна по челото. Този сериозен ли беше? - Каво, ти чуваш ли се? Всеки път съм тук.

Дейвид се чудеше има ли смисъл вече да идва на тези събирания. Та то беше едно и също - само караници и простотии. Тези животни не се спираха. Мъжът дори не разбираше от къде намират за какво да се скарат всеки път, като…

Дейвид се усмихна. - Аз съм направил. Просто на госпожицата не ѝ харесва, че крачката не е към нея. - отвърна мъжът. - За момента предпочитам да страня от нея.

Дейвид се изсмя. - Ти чуваш ли се? Тя може и да се е извинила и уж поправила, но аз не мога просто така да ѝ се доверя. - отвърна мъжът. - Да те питам и аз тогава - ако Афсол сега ти каже, че е допуснал грешка, оженвайки…

Дейвид въздъхна. - Какво е станало, Елвира?

Дейвид въздъхна. Животните се бяха събрали и неминуемо скандалите щяха да започнат скоро.

Дейвид дойде и поздрави животните. Определено скоро щяха да започнат скандалите.

Дейвид въздъхна. - Не знам, Катрин. Ще ми се да вярвам, че наистина си се променила и си си взела поука, но една частица в мен ме кара да не вярвам съвсем в това. - отвърна той. - Лека вечер! Дейвид пожела лека вечер и н…

Дейвид въздъхна. - Покрай ревността ти с робинята ми, бая ми навреди. Не си мисли, че съм забравил. Именно това ме накара да си имам едно на ум за теб. - отвърна с равен тон мъжът.

- За да ме отровиш, задето съм говорил с онази лисица ли? - изсмя се Дейвид.

Дейвид въздъхна. Нямаше представа какво да каже повече на тази лисица.

- И то не беше нормално, не помня вече какво точно разгледах, но определено не бих се върнал там.

- Предвид, че единственото нормално нещо там беше публичен дом, да, навярно са по-луди от тези тук. - въздъхна Дейвид.

- Валдора определено не беше приятно място. - отвърна Дейвид. Естествено, че смяташе човеците за по-добри за съжителстване. Вероятно бяха доста лесни за манипулиране.

- Божества, искам ли да знам защо? - изсмя се Дейвид.

- Няма как да го знаехме, предвид че не комуникира с никого от нас. - отвърна Дейвид.

- Не мисля, че има какво да вземеш от някого от тези земи. - засмя се Дейвид. - Не знам дали с Юки си говорите за нас, бедните човеци, но не се ли предполага, че трябва да знаеш, че приятелката ти не живее богато, щом е …

- Не съм особено запознат с всички детайли, защото не обръщам внимание на простотиите тук, но си получила скъпо имение. Кой знае как. Да не говорим и за силите ви, не може да не си ги ползвала, за да получиш нещо. - отвъ…

- Съжалявам, но не мисля, че на някого му харесва да бъде използван от други хора. Това навярно е една от главните причини да не те харесват. - отвърна незаинтересовано Дейвид. Не разбираше тая какво цели с този разговор…

Дейвид сви рамене. - Много зависи как подхождаш към хората.

- Не мисля, че е имало парти без някакъв скандал. - замислено отвърна Дейвид.

- Не съвсем, но е една идея по-добре. - сви рамене Дейвид. Надяваше се тази да се разкара по-бързо, не я намираше за особено интересен събеседник.