Търсене

Иан откри удобен момент и изрита Дейвид в крака, карайки го да залитне назад. В следващия момент, ритна и ръката, в която държеше ножа, който падна и изхвърча някъде из тревата. - Нямаше да я намесвам, но беше доста крас…

- Можеше да дойдеш направо при мен, Катрин нямаше нищо общо! От сума ти време не съм с нея. - извика Дейвид и отново замахна с ножа. Проклетникът Иан беше доста пъргав и бързо успяваше да избегне атаките му.

- Това вече го чух. - засмя се Иан, докато отбягваше атаките на Дейвид. - О, моля ти се. Не си в състояние да ме победиш в битка. Да умреш ли искаш?

Дейвид забеляза нож на масата и побърза да го вземе. Залитайки се приближи до Иан и опита да го нападне. - Ще си платиш за стореното! - извика мъжът и замахна отново.

Иан сви рамене, сетне се засмя. - Отдавна пробвам жените, с които си бил. Даже не мога да разбера какво си намерил в повечето. - отвърна мъжът и отиде най-нахално да си налее чаша вино. - Добро е. Тези мизерници тук няма…

Дейвид рязко се обърна. Част от алкохола напусна кръвта му. Мъжът съжали, че не бе взел оръжие със себе си. - Проклет кучи син! - извика Дейвид. - Как си могъл да сториш това с Катрин? Тя няма нищо общо, защо я намеси?

Иан се появи някъде из-зад храстите. - Не помня да съм те виждал в такова състояние. - изрече мъжът и се подсмихна.

Дейвид допи уискито си. Не мислеше, че вече може да стои на краката си.

- Не. - бързо отвърна Дейвид. - Добре съм си.

Дейвид тежко въздъхна и продължи да пие от чашата си.

Дейвид в момента не го интересуваха проблемите на другите. Той отиде да си налее още една чаша уиски.

- На мен ми се падна малко скучна персона. Побъркано момиче дето си говореше с някаква мишка. - отвърна Дейвид, завалвайки думите. - Не мога да кажа, че лично ме е засегнал експериментът.

Дейвид пресуши и тази чаша, след което отиде да си налее още една. Вече му харесваше да пие, не разбираше защо почти никога не го правеше.

Дейвид беше пресушил чашата си и отиде да си налее още една. Той погледна към Катрин, тя изобщо не гледаше към останалите. Стоеше встрани и просто се взираше някъде. Мъжът стисна ръка в юмрук, Иан трябваше да умре. Този …

Дейвид дойде и поздрави присъстващите, след което отиде да си налее чаша уиски направо. От както разбра какво бе станало с Катрин, все по-често посягаше към алкохола.

Дейвид си пое дъх. Катрин криеше болката си зад срам и гняв, но не искаше да го прави пред него. - Ядосвай се, крещи, но пред мен не се преструвай, че не те боли. - изрече той и на върха на езика му беше да каже, че съжа…

Ужасно познато чувство се зароди в гърдите му и раменете му се отпуснаха. Пълно безсилие. Последно се чувстваше така, когато молбите сестра му да се върне обратно при него, така и не я достигнаха. - Не дойдох да се оправ…

Дейвид сви устни. Трябваше внимателно да подбира думите си, не искаше да нарани Катрин ненужно, а само преди дни я беше обвинил, че може да си измисля. - Знам. - изрече накрая, стараейки се да изглежда спокоен. - Не знам…

Опасенията на Дейвид станаха реалност. Тя никога не избягваше погледа му, нито пък е изглеждала толкова съкрушена. - Защо не пожела да ми кажеш?

Дейвид преглътна и доближи вратата към терасата. Той прекрачи прага и остана на мястото си. Стъписа се, когато видя избледняващите наранявания по лицето на Катрин. - Катрин? - изрече той.

Дейвид продължи да върви, но Силиа го забавяше. В поредния път, опитвайки да се отскубне от нея, той я избута на земята. Беше ядосан и притеснен. Той си пое дълбоко въздух. Силиа не беше виновна с нищо, за да заслужи под…

Дейвид изсумтя. Все повече се убеждаваше, че станалото с Катрин е много сериозно. - Дръпни се. - изрече той и избута Силиа настрани, сетне си преправи път и тръгна по коридора на замъка.

Дейвид дойде до дома на Катрин и започна да блъска по входната врата. Нямаше да си тръгне от тук, докато не му кажеха какво бе станало.

- Съмнява ме да е казал на Катрин къде точно се предполага, че трябва да го търся, но трябва да се уверя, че е добре. - изрече мъжът и реши да си върви. Непременно трябваше да говори с момичето.

Дейвид въздъхна. Нямаше идея как да постъпи. Да изчака да се засече с Катрин ѝ даваше време тя да събере сили и сама да го конфронтира. Да отиде в дома ѝ и да я конфронтира може би щеше да му покаже истината. Мъжът наист…