Търсене

- Трудно е да се разделиш с позицията на лейди-регент, нали? - засмя се Халон. - Все едно. Скоро ще стигнем статуята.

"Ако спрете да спорите, може и да се случи.", помисли си Халон, усмихвайки се. Елфът подкани съотборниците си да излязат от къщата и да се запътят към центъра на селото.

- Съгласен съм с Катрин. - изрече Халон. - По-добре да приключим по-скоро, преди да сме изтървали деня.

Халон вежливо се усмихна. - Изглежда няма да има нужда, госпожице Камила. - изрече елфът. - Нито живи, нито мъртви има на това място.

- Катрин, те няма особено много за какво да мислят. Богати са, обградени от слуги, които да вършат работата вместо тях, за какво друго биха могли да мислят? - засмя се Халон, сетне реши да смени темата. - В дневника видя…

Халон влезе във всекидневната, където се бяха събрали съотборниците му. - Здравейте. Днес ще можем да напуснем това място, най-сетне. - усмихна се той. Беше му омръзнало да слуша Камила и Арус.

- Както се разберете, аз ще си намеря място в кабинета. Халон влезе в кабинета и откри, че там има канапе. Щеше да спи на него, но не можеше да намери ключ за вратата. Можеше само да се надява Камила да не дойде да го из…

- Не, добре съм си и сам. - изрече Халон. - Мога да се отпусна и на стол в кабинета, не е проблем.

- Какво има, Катрин? - попита Халон.

Халон влезе след Катрин и забеляза, че тази къща бе доста уютна. - Дано собствениците ѝ нямат против. - изрече той. - Мисля, че ще си намерим достатъчно спални.

- Разбира се, че не! - изрече Халон. - Имам предвид под един покрив, в различни стаи.

Халон вдигна ръка. - Спрете, наистина. - изрече той и се обърна към Катрин. - Не мисля, че за първата ни вечер тук е добре да се разделяме. Не изглежда като да има призраци, но никога не можем да бъдем напълно сигурни, з…

- Ще пропусна, извинете. - отвърна Халон.

Халон присви очи, сетне навърза изказванията на Камила. - Наистина ли в този момент само секс ви се върти в главата? - вирна вежда елфът. - Лейди Камила, моля ви, стегнете се!

- Катрин, знам подобни магии, но за целта ще са ми нужни семена. С магия мога да ускоря растежа и за няколко часа да имаме напълно узрели домати например. - отвърна Халон и се обърна към Камила. - Каква идея имате, лейди…

- Не бързайте да се радвате, лейди Камила. - изрече Халон. - Вярно, че с Арус ни се случва за втори път, но тогава имахме храна и вода. На това място ще можем ли да намерим провизии? Храната не е толкова важна, но водата…

- Не се тревожете, лейди Камила. - изрече Халон. След като всички навлязоха в селото, бледосинята аура започна да изчезва. - Това трябва ли да се случва, Катрин?

Халон се засмя. - Ако е второто, така няма да ми се налага да използвам магиите си за защита и лейди Камила ще остане разочарована. - изрече елфът.

Халон се огледа наоколо. Постепенно пътеката премина в къщи, други сгради и сергии. - Наистина е призрачно село. - изрече елфът.

- Добре, наистина няма значение. Това кой какво е смятал преди и сега не е от особено значение. Предлагам да се съсредоточим в приключението си. - изрече Халон.

- Не мисля. - отвърна Халон. - Ако не се втурвате в беди, ще бъдете добре.

- Значи може и да не срещнем призраци. - изрече Халон. - Няма да бъде особено интересно да попаднеш в призрачно село без призраци, но и така става.

- Пише ли нещо повече за селото, Катрин?

Халон се плесна по челото. - Конър беше невъзможен. Цяло чудо е, че кентаврите ни позволиха да си тръгнем без проблем. - отвърна елфът и се обърна към Катрин. - Имаш ли карта на това място, Катрин? Къде е тайната пътека?

Халон бегло се усмихна. - Имам известен опит с... неживи същества. - отвърна елфът, спомняйки си онова приключение в Отвъдното с Евдемия. - Знам заклинания за защита, не мисля, че имате от какво да се притеснявате.