Търсене

Крисчън въздъхна за пореден път. Изглежда неволно отново се бе превърнал в инструмент за това Силиа да бъде наранена.

- Това не отговаря и на първоначалния ми въпрос. Защо използва моя лик за всичко това? Не си спомням дори да сме разговаряли.

Крисчън въздъхна. - Един път да се налага да комуникирам с напълно луд вече ми идваше в повече, не мога да повярвам, че се случва за втори. - продължи той.

Крисчън не можеше да повярва на ушите си. - Не съм сигурен защо ми се налага да продължавам да обяснявам това, но Кросфайър Муунлайт не е Еритос. Не е и Милбърн, или там както се наричаше мястото, от което идваш. В Кросф…

Крисчън поклати глава. - Аз не желая извинението ти. - продължи той. - Искам единствено обяснение защо използва лика ми, за да нараниш Силиа? Между теб и мен нямаше вражда.

- Би било по-добре да не си припомняме как точно ни помогна. - саркастично подметна Крисчън. - Но нека ти отвърна, не смятам да ти се извинявам, не.

Крисчън изгледа Нана с невярващ поглед. - За какво говориш, в името на божествата? - изненадано възкликна той.

- Съжалявам, че ще се наложи за пореден път да разбия мечтите ти, шефе, но не можем да вкараме подобно същество в Кросфайър Муунлайт. - отвърна Крисчън, макар и да му бе трудно да поддържа обичайната си духовитост. Истин…

На Крисчън му беше трудно да асимилира докрай чутото. Ликът му бе бил използван за отмъщение срещу Силиа?

Думите на Сандреа потвърдиха подозренията, които Крисчън изпитваше от самото начало на тези разкрития. Той също се приближи към Силас. - Отговори ми единствено, защо? Ти и аз дори не сме разговаряли.

Крисчън все още не беше сигурен как да реагира на чутото. Изглежда съвсем зле беше преценил съпругата на Афсол. За жалост винаги бе склонен да пренебрегне потенциалните недостатъци на една жена, ако е красива. Наемният у…

Крисчън слушаше с интерес случващото се. Не си спомняше добре Ейда, но ако Силиа обвиняваше съпругата на Афсол и мъжа с нея в убийството ѝ, възможно ли бе...?

Крисчън забеляза случващото се и това, че Силиа носеше кошница с нещо, която изглежда смяташе да даде на мъжа със съпругата на Афсол. Не си спомняше дали ѝ е брат, или братовчед.

- Безкрайно съм признателен за възможността, която ми предоставяш, шефе. - саркастично подметна чернокосият мъж, след което отпи от чашата си с вино.

- Ако разпитаме наоколо в кралството съм убеден, че повечето жители на Кросфайър Муунлайт пак биха предпочели мен. - засмя се Крисчън.

- Това е така, но ще замени ли невероятния ми характер и чувството ми за хумор? - повдигна вежда Крисчън.

- Защото тогава предполагам няма да сме ти нужни аз и Рин. - с престорена тъга в глас отвърна Крисчън. - Толкова ли малко ме цениш?

Крисчън реши да си потърси таверна, тъй като смяташе да остане в Еритос идните няколко дни. Далия и Алиса и без това бяха взели кораба на Арус. Мъжът пожела лека вечер на малкото останали, след което се запъти към странн…

Крисчън разтърка носа си, подтискайки порива да кихне. Мъжът се засмя, обикновено това означаваше, че някой - някъде там го споменава.

Крисчън си спомни за случилото се съвсем наскоро и го напуши смях. Реши все пак да бъде джентълмен предвид, че тъмния елф изглежда доста се бе постарал с облеклото и външния си вид и просто изля виното си на земята.

Крисчън вече си беше налял чаша вино, но изплю глътката си, чак сега виждайки с какво е облечен тъмния елф.

Крисчън поздрави присъстващите, сетне въздъхна. От самото начало бе забелязал, че Алиса го следи, в компанията на Далия, но не смяташе нито една от двете за заплаха, затова се престори, че усилията им са останали без пуб…

- Далия, престани. - хвърли ѝ остър поглед Крисчън, сетне се обърна към Арус. - Ти трябваше да си на мое място тази вечер, но уви. Напоследък имам ужасен късмет.

- Ако не го беше сторила убедително, щях да имам по-големи проблеми. - отвърна той, след което се отдалечи.

Крисчън почисти лицето си от виното, макар и Нана определено да бе "препродала" сцената, всъщност му беше помогнала. - Благодаря ти за това. - приближи се той към нея.