Търсене
3053 поста от Крисчън
- Лесли не би излъгала за подобно нещо. Но кой би могъл да нападне Силиа в дома на брат ѝ? Когато отидох да я потърся вчера, ми съобщиха че е там. Афсол не е способен на подобно нещо, дори и да не бяха в добри отношения …
- Ако е била Лесли, значи написаното вероятно е истина. Въпросът е как се е случило подобно нещо? - недоумяващо продължи мъжът.
Крисчън взе бележката и я прочете. Написаното там го шокира. Та само преди ден Силиа бе изпратила покана да разговарят във вилата ѝ? Как бе възможно сега да е мъртва? Той също се обърна към слугата. - Сигурен ли си, че Л…
Крисчън се засмя. - Далия, остави горкия човек намира. Какво толкова пише в тази бележка? - реши да се намеси той, инак горкия слуга нямаше скоро да може да се измъкне от този безпредметен спор.
Крисчън игнорира думите на Далия. - Намирам го за странно. Силиа досега не се е държала по подобен начин, макар че... Историята, която ни накара да разиграем също беше твърде странна.
- Нашето не беше толкова зле. - засмя се тихо Крисчън. - Макар и да беше изключително странно. Междувпрочем, някой виждал ли е Силиа наскоро в Кросфайър Муунлайт? Вчера ми изпрати телеграма, но когато отидох до дома ѝ, н…
Крисчън се изненада да чуе това, но в крайна сметка, макар и да изглеждаше сякаш Силиа не желае да поддържа никакви отношения с брат си, вероятно бе решила да промени това, което бе съвсем в реда на нещата. - Разбирам. В…
Крисчън се изненада да чуе това. Нима Силиа беше изпратила поканата, за да се пошегува с него? - Странно. Получих покана от нея да ѝ гостувам тук. Навярно е излязла за кратко? - попита той.
Крисчън дойде до лятната вила на Силиа и почука на вратата.
Една от слугините занесе бележката до Крисчън. - Това пристигна, изглежда е за Вас. - подаде я тя в ръцете на мъжа. - Благодаря ти. - усмихна се той и прочете текста. "Интересно." Помисли си мъжът и реши да провери за ка…
Крисчън също пожела лека вечер на Силиа, след което си тръгна.
- Аз определено се радвам, че не водеше играта, Лилит. Смъртта ми в тази е за предпочитане от това, което щеше да ми се случи там. - засмя се той.
- Подозирам, че е възможно и това да е така. Вероятно трябва да ида при истинска пророчица, за да премахне проклятието от мен. - саркастично отвърна мъжът.
- Не мога да повярвам. - плесна с ръце Крисчън. - За трети път!
Крисчън въздъхна. - Знаех си, че не може това да е случайно. - отвърна той. - Горкият аз, изглежда и като рицар, все още нямам късмет.
Крисчън отвръщаше на целувката известно време, сетне се дръпна назад. Не разбираше защо Силиа се държи по подобен начин, след като изглежда не желаеше да имат нищо общо повече. - Това звучи леко притеснително. - засмя се…
- Не съм съвсем съгласен, че това е победа. - въздъхна Крисчън.
- Предполагам най-срамното в цялата ситуация е, че съм се доверил на подозрителните думи на пророчицата. Може би ако мога да извлека някаква полза от идването си тук то е, за да прозра истинската ѝ същност. Макар и да би…
- Трябва да призная, че подозирах това. - отвърна Крисчън. Самата Силиа не бе достатъчно убедителна в това да "крие" самоличността си, но го отдаде на липсата ѝ на опит.
Крисчън повдигна вежда. Това част от историята ли беше? Предвид реакцията на останалите, предполагаше, че вероятно има и доза истина. В Еритос наистина не знаеха как се управлява кралство.
- Ако похитителката ни иска просто да ни убие без да имаме шанс да разберем коя е и защо го прави, защо просто не ни отрови в началото?
- В гвардията уви, не ни учиха как да се справяме с отрова. - отвърна Крисчън. - Може би похитителката все пак би размислила? Има ли смисъл от това, което прави, при положение, че двамата загинали дори няма да имат шанса…
- Горкият полицай и лечителката изглежда няма да имат този късмет. - въздъхна Крисчън.
- Не бих казал, че имаме особен късмет, след като сме тук изначало. - отвърна Крисчън.