Търсене

Крисчън отпи от уискито си, сетне дълбоко въздъхна. - А после има наглостта да се чуди защо ѝ отказвам. - измърмори под носа си той по адрес на Лилит. - Не съм сигурен какво да ти кажа, приятелю, освен че с Лилит и прият…

Крисчън навъси вежди. Усещаше парфюма на Камила наоколо. - Какво е направила пак? - въздъхна той. - Поне до съвсем скоро не бих казал, че тази жена има нужда от "жертви". Толкова ли го е закъсала вече?

Крисчън тъкмо се беше срещнал с клиент в Еритос, след което реши да се отбие в таверната и да изпие някое друго питие, преди да се прибере. Той седна на бара и забеляза, че Дейвид също е до него. Мъжът кимна в поздрав, с…

- Мхм. - кимна утвърдително с глава мъжът. - Точно както и твоята сродна душа конярят казва, несъмнено сте тип-топ. - подигра се отново той, сетне се запъти към пристанището. Предпочиташе да чака в кораба, отколкото да п…

- Едното няма нищо общо с другото, опасявам се. Не е ли възможно и двете да имате нужда от помощ?

- За пореден път ще те посъветвам да потърсиш лечение за менталните си проблеми, не само заради мен, а заради останалите клетници, на които им се налага да комуникират с теб по някакъв повод. - невъзмутимо отвърна Крисчъ…

- А странното ти поведение в таверната наскоро? - повдигна вежда Крисчън.

- Правилно, но човек би сметнал, че след като ти имаш интерес към мен, би следвало да желаеш да представиш себе си в по-добра светлина. - подигравателно отвърна Крисчън. - Изглежда ти не си на това мнение.

- Разбира се. Ти ми говориш повече за нея и Нана, отколкото за себе си. - усмихна се Крисчън.

- В зависимост от това кого ще попиташ, предполагам ще получиш различен отговор по въпроса коя е "сегашната" ми жена. - отвърна Крисчън. - Истината обаче е, че няма такава.

- Нямах намерение, но сега като го казваш... - повдигна вежда Крисчън. Знаеше, че Нана вероятно едва ли има нещо общо. - Защо внезапно намери за нужно да се оправдаваш?

Крисчън въздъхна тежко, вероятно невъзможността да открие нападателя си бе подтикнала Силиа до това. Макар и да беше разочарован, не можеше да я вини, особено след като извършителят изглежда я бе нападнал заради него.

Крисчън наклони глава встрани. - Затова ли беше цялата история с острова? - присви очи той.

Крисчън също разбра, че Силиа не беше под влиянието на алкохол. Да ѝ задават въпроси точно в този момент обаче щеше да бъде безполезно. Внезапно вида на Елвира определено не беше повече темата на вечерта, мъжът се прибли…

Крисчън не успя да сдържи смеха си и се изсмя с глас. Алкохолът вероятно бе дошъл в повече на горката Силиа. - Силиа, имаш ли нужда от помощ с това? - той понечи да вземе шишето ѝ с вино.

- Елвира изглежда ослепително всеки път, тъжно е, че чак сега го забелязваш, приятелю. - отвърна Крисчън. - Не съм и особено сигурен защо питаш мен дали която и да било от двете би се съгласила да спи с теб, след като са…

- С мен - определено не. - саркастично отвърна Крисчън, отпивайки от виното си. - Ще се наложи да бъдеш по-конкретен, в противен случай не съм сигурен как да реагирам на този... интересен въпрос.

Крисчън беше доволен, че все още не му се налагаше да води поредния си нелеп разговор с Лилит. Мъжът си наля чаша вино и отпи бавно, наслаждавайки се на спокойствието си.

Крисчън се обърна към шефа си. - Предполагам имаш някоя конкретна в предвид? - засмя се тихо Крисчън.

Крисчън помаха на Лилит за довиждане, сетне реши да довърши халбата си, след което да отиде в имота, който преди време бе дал на Нана. След като лисицата не живееше там, той бе отново празен след реставрацията, затова мъ…

Крисчън въздъхна отегчено за пореден път. - Каквото е писано да се случи - ще се случи. - невъзмутимо отвърна той. Не вярваше Лилит да успее да стори нещо срещу Силиа наистина, но определено вече не подозираше нея за нап…

Крисчън въздъхна и поклати глава. - Не знам за какво говориш. Аз нямам жена, та не се налага да си търся каквото и да било. - невъзмутимо отвърна той.

- Търсех ли я, според теб? - впери поглед в Лилит той. - Най-кротко си почивах след поръчката си, когато и двете решихте да ми покажете действието на най-новите върлуващи ментални вируси в Еритос. - с насмешка продължи м…

- Аз? Аз не бях сторил абсолютно нищо. - отвърна Крисчън. - Наистина започвам да се притеснявам за това кралство, нещо във въздуха ли има тук, та всички жители полудяват неминуемо?

- Кълна се, че нямам ни най-малка представа. - отвърна Крисчън, все още не можейки да повярва на случилото се.