Търсене

- Да сме приятели? - изгледа я невярващо Крисчън. - В никой случай не бих наредил Нана сред приятелите си.

- Аз съм този, който не разбира какво ти става на теб. Нана моя собственост ли е, че да се налага да я браня? - засмя се мъжът. - След като си толкова загрижена за благополучието ѝ, защо я остави насаме със Силиа?

- И? Това е мой проблем, защото? - продължи Крисчън.

Крисчън изгледа невярващо Лилит. - Ще се наложи да ми обясниш какво точно прави Силиа с "горката Нана", не разбирам езика, на който с коняря Каво си говорите. Също така, поправи ме ако греша, но не е ли Нана достатъчно с…

Крисчън се изсмя с глас, чувайки Нана да се определя като "невинно друго същество" и отпи от чашата си.

Крисчън хвърли поглед към трите изглежда отново спорещи за нещо жени и въздъхна тежко. Защо намираха за развлекателно да водят тези безсмислени караници всеки път, щом се видеха?! Наемният убиец си наля нова чаша от гадн…

Крисчън си наля вино и въздъхна. Това кралство изглежда все повече обедняваше, алкохолът бе все по-зле всеки път. Вероятно слуховете, че трудно се намира храна по тези земи бяха верни.

Крисчън беше дошъл до Еритос за поръчка, а и за да се опита да научи нещо повече за човека, който търсеше от край време, свързан с нападението над Силиа, но уви - там все още удряше на камък. Наемният убиец забеляза, че …

- В такъв случай ти пожелавам приятно забавление. - отвърна Крисчън и се присъедини към Арус и Далия, които се приготвяха да се прибират.

- Тогава защо постоянно ми го натякваш? - засмя се мъжът. - Как се очаква да реагирам?

- Не съм сигурен защо това да е мой проблем. Не бих поискал обратно нещо, което съм подарил веднъж. - отвърна Крисчън.

- Просто смятах, че инвестирам в спокойствието си. - сви рамене Крисчън. - Оказа се, че греша, но вече е късно.

- Отново изгубих логиката в думите ти. - въздъхна Крисчън. - Какво общо има едното с другото?

- Имението. - засмя се Крисчън. - Арус определено не ми плаща толкова, простих се с няколко диаманта за него.

- В действителност би било кошмарно, съдейки по търговията на Арус. Точно затова се задоволявам със заплатата си и стоя далеч от подобни отговорности. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Едното никога не ми е пречило на другото. - засмя се Крисчън. - Но да бъда собственик не е за мен.

- Би било доста по-продуктивно от мечти за притежание на публичен дом. - засмя се мъжът.

- Това е, защото напоследък си забравила, че съществуват и други занимания, освен секс. - засмя се Крисчън. - Винаги можеш да работиш професията си свободно на територията на Кросфайър Муунлайт. Повярвай ми, не липсват п…

- Там съм съгласен. А и имаме Нерея, ако се наложи подкрепа. - отвърна Крисчън. - Ти си наш гост, не виждам защо да те товарим с подобни задължения.

- Не се и съмнявам в това. - през смях отвърна Крисчън.

- Разбира се, че е разрешено. Просто е прекалено много работа за мен. - сви рамене Крисчън.

Крисчън се изсмя с глас, сетне хвърли поглед към случващото се с Конър. - Виждам и други потенциални работници тук. - отвърна той. - Но уви, опасявам се че не съм готов за отговорността, идваща с подобен бизнес.

- След като е всеизвестно, че си била с коняря Каво, прости ми ако съвсем резонно смятах, че би си паднала по някой като Тазар. - с насмешка отвърна Крисчън. - Нана е красива, спор няма, след като аз отказах да ѝ бъда св…

- А защо да не е? Смятам, че доста бихте си паснали. Жалко, че изглежда е заета. - подигравателно продължи той. - Признавам, че доста се изненадах, когато научих, че си отказала на Тазар. Изглежда само аз съм длъжен да с…

Крисчън се обърна към Лилит. - Какво ще кажеш за тази дама? - вдигна поглед той към тъмния елф. - Не е ли по твой вкус?