Търсене

- Очевидно знам достатъчно, за да не се тровя ненужно. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Отдавам го на природната си интелигентност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В гвардията не приемат когото и да било.

- Мхм. - саркастично се подсмихна Крисчън. - Представянето ти досега определено не доказва това.

- А заключението, че е дърво чрез пророческите си умения ли достигна? - саркастично подметна Крисчън. - В такъв случай, гвардията определено е права, че не може да ви се вярва. Нима и противоречивия ти опит тук също не д…

- В никой случай не си падам по дървета, било то нормални или не. - засмя се Крисчън.

- Опасявам се, че пророчицата не е точно мой тип. - засмя се Крисчън, сетне сви ръце. - Рицарите сме доста мнителни спрямо подобни подозрителни умения, като предричане на бъдещето.

- Бих поспорил относно това. Уви, рицарите нямаме лечителски умения, та нашите двама приятели остават в смъртна опасност, за жалост.

- Само че това не ни казва абсолютно нищо. - сви рамене Крисчън.

- Все още не знаем коя сте Вие и какво общо имате със Силиа, нито защо толкова Ви е грижа за случилото се.

- Заради мен? На теб защо ти беше да разпространяваш неверни слухове за нея? - отсече Крисчън.

Крисчън все повече осъзнаваше тактическата грешка да избере да бъде рицар. В подобен сюжет разчитащ на отрови, щеше да му се наложи да зависи от Лилит. - Прекрасно се подредихме. - тихо се засмя той.

Крисчън се замисли. Историята на Силиа очевидно беше едностранна и търсеше точно определено развитие, познавайки я, тук имаше само един правилен отговор. - За един рицар няма нищо по-важно от доброто му име. - непоколеби…

- Предполагам, че сега е ред на горкия рицар.

- Може и да има, но също така може и да няма. - през смях отвърна Крисчън.

- Убеден съм, че има повече в тази история от това, което похитителката с неясна самоличност ни казва. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Рицарят е съвсем уравновесен индивид. Както тук, така и в реалния живот. Не съвсем същото би могло да бъде казано за някои други от присъстващите. - продължи Крисчън, гледайки към Лилит.

- Лилит, нека опресня паметта ти от предното ни събиране, Силиа е описана като любимата на рицаря. - засмя се Крисчън. - Защо би реагирал по подобен начин, според теб?

- И не са подарък от нашия познат коняря, нали? - повдигна вежда Крисчън, взирайки се в салатата си.

Крисчън дойде и поздрави останалите.

- Горкият полицай ще остане в неведение известно време, предполагам. - засмя се Крисчън, сетне пожела лека вечер на Силиа и останалите и си тръгна. Искаше да избегне да върви редом до Лилит обратно към имението на Арус.

- Предполагам, за да спасим нашият приятел полицая, ще се наложи да изядем още потенциално отровни ястия? В кой точно момент идват салатите? - тихо се засмя Крисчън.

Крисчън въздъхна. - Наистина не съм сигурен какво печелите с това, предвид че отказвате да ни кажете коя сте и с какво сте свързана със Силиа.

- Не виждам как правейки това, Силиа получава каквото и да било от нас, но добре. - въздъхна Крисчън. - Избирам четвъртото ястие.

- Не съм сигурен как тази информация ни помага. - продължи Крисчън. Започваше да тъгува за прямия подход на Нана и Арус. - Какво можем да сторим от тук насетне, за да спасим лечителката?

- Би било трудно да е сред нас, ако Вие не сте Силиа. - отвърна Крисчън.