Търсене

Крисчън присви очи. Спомни си за участта на Пейтън и макар да беше ядосан на Нана, не смяташе да издава деянието ѝ. - Бих предпочел да имах това предвид.

- Благодаря за загрижеността, шефе, оценявам го, но аз се чувствам съвсем добре. Нана е тази, която пази лоша компания и не се замисля за последствията от поведението си.

Крисчън въздъхна и върна зрънцето грозде в ръцете на Нана. - Ако не си наясно, значи е безпредметно да водим този разговор. - невъзмутимо отвърна той, обръщайки гръб на лисицата.

- Колкото по-малко ми напомняш за нея, толкова по-голям шанс би имало да забравя за това, което ми причини. - отвърна Крисчън, отпивайки голяма глътка от чашата си с вино.

Крисчън въздъхна. - Не мога да контролирам действията, нито реакцията ѝ. - отвърна той.

- Животът на Силиа не е бил в опасност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Невинни хора щяха да загинат, ако не бях сторил това.

- Това беше в името на спокойствието на всички ни. Щом такава е цената, с удоволствие ще я платя.

- Ще смяташ ли все още, че е толкова прекрасна, ако ти кажа за идеята ѝ да те контролира, за да ѝ дадеш всичко, което притежаваш? Единственото, което я спира е устройството на онзи гном, понеже е все още в ръцете ми.

- Постарах се да ѝ обясня добре. - сухо отвърна Крисчън, премахвайки ръката на Арус от рамото си. - Тя имаше силата да я задържи и да се опълчи срещу онези нещастници, просто избра да не го стори. Аз не бях там, можела е…

- "Красивата лисичка" поднесе всичко, за което някога съм мечтал пред очите ми, след което коравосърдечно го отне. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Отношението ми спрямо нея е повече от прекрасно, предвид всичко случило …

Крисчън поклати глава. - Ако визираш Лилит и Далия съм абсолютно съгласен.

Крисчън махна с ръка. - Реших да ги оставя да комуникират помежду си, на техния език. - на свой ред подигравателно отвърна Крисчън.

Крисчън изцъка с език, сетне отиде да си налее чаша вино.

Крисчън хвърли студен поглед към Нана. - С теб не се ли бяхме разбрали нещо?

- Но си достатъчно недружелюбна, та не ми казваш от кого точно имам нужда. Наранен съм. - подигра се Крисчън.

Крисчън поклати глава. - Не защитавам никого, Лилит. Ти си тази, която слага думи в устата ми всеки път. - засмя се отново той.

- Много бих искал да знам какво имаш в предвид. - засмя се наемният убиец.

- Единствената, която ме озадачава, си всъщност ти, Лилит. - сви рамене Крисчън. - Твърдиш, че Силиа има проблеми, но не можеш да обясниш какви, освен повтаряйки лъжите на Далия. Твърдиш, че заслужавам "по-добра" компани…

- Доста интересно. - засмя се Крисчън. - Препоръки ли имаш? Целият съм в слух.

- Лилит, виждам проблем единствено в теб и странната ти обсесия спрямо Силиа. Наистина не съм сигурен какво целиш.

- Интересно ми е откъде знаеш кой има нужда от усъвършенстване. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Нима? - повдигна вежда Крисчън. - Интересно ми е да чуя кои са тези "всички", предвид че си единствената с подобни оплаквания.

- Не съм сигурен какво общо има тя с твоите психични заболявания. Също така, престани с тази нелепост, добре знаеш, че не отговаря на истината. Ако в теб е оставила подобни впечатления, склонен съм да мисля, че проблемът…

- Прости ми ако имам известни резервации относно искреността ти. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Крисчън се засмя. - Не се и съмнявам, че за Беатрис и Далия ще е безопасен. Аз от друга страна не бих могъл дори да предположа къде бих се озовал, щом ти контролираш тази... телепортация.