Търсене

- Не съм сигурен какво съм сторил, но сега съм по-добре, благодаря. - отвърна Крисчън. - Сигурна ли си, че това е практично за плуване? - с насмешка огледа банския костюм на лисицата.

- Арус, разбира се... Трябваше да се досетя. - тихо се изсмя мъжът. - Съжалявам, не съм сигурен защо напоследък имам проблеми с паметта, явно възрастта ми вече си казва думата.

Крисчън внезапно се почувства доста по-добре. Той погледна жената пред себе си, нямайки представа, че именно тя бе източникът на несгодите му напоследък. - Защо сме на плажа в Еритос? - изненадано попита той.

Крисчън просто кимна в знак на съгласие, макар и да не знаеше с какво точно се съгласява.

Крисчън надигна глава, забелязвайки, че лисицата се приближава към него, но не каза нищо.

Крисчън кимна и се настани на разпънатата хавлия. И без това нямаше сили да стори друго. Той се загледа в далечината, макар и погледът му просто да блуждаеше наоколо.

Крисчън се чувстваше отвратително, нямаше представа какво причинява това му състояние, нито защо не успяваше да се оправи, дори и след като уж се наспиваше добре. Фий също не успяваше да помогне особено. Последната му на…

- Нека се прибираме. Дори не съм сигурен защо сме тук. - изрече Крисчън и подкани лисицата да го последва към пристанището.

Крисчън продължаваше да се изненадва от странните въпроси и поведение на Силиа. Не беше спал с Нана, колкото и ужасно да се чувстваше, знаеше, че нищо подобно не се бе случвало. - Не съм. - отсече той. - Щях да си спомня…

- По последни спомени, не съм бил с друга, докато съм бил с теб, остава освен да не съм забелязал присъствието ѝ. - тихо се засмя Крисчън. Чувстваше се ужасно, дори не разбираше защо води подобен разговор, нито откъде бе…

- Но ти сама го каза - искаш специално предупреждение, ако имам връзка с друга жена. Нямам връзка с друга жена, следователно не виждам какво бих могъл да кажа. - монотонно отвърна Крисчън.

- Тогава не разбирам кое налага да твърдиш подобни нелепости, както прави Лилит. - студено отвърна наемният убиец.

- Но аз не съм с никоя? - изненадано отвърна Крисчън. - Нямам представа защо ти и Лилит толкова държите да ме сватосате с всяка жена, която съществува в близост до мен, но смятах че за толкова време и двете ме познавате …

- Нищо, което касае някого другиго, освен нас. - сухо отвърна Крисчън, макар и истината да беше че нямаше представа за какво говори жената пред него. Сякаш нещо го караше да продължава да отговаря, но не осъзнаваше случв…

Крисчън кимна. - Да, Фий е доста полезна в подобни ситуации, отново не разбирам защо е проблем да помогна на някого в беда.

- Не очаквам нищо в замяна. Просто добра воля. - сви рамене Крисчън.

- Не виждам причина да не помогна на някого в нужда. - сви рамене Крисчън.

Крисчън поклати отрицателно глава. - Всичко изброено бяха лични договорки между мен и нея. Дължах услуга, тя спаси живота ми. Не съм бил принуден, но не можех да не ѝ помогна. - студено отвърна мъжът.

Крисчън поклати отрицателно глава. - Ако става въпрос за онзи Каво, нищо не му е сторила. - монотонно отвърна той.

- Не, няма нужда. - махна с ръка Крисчън. - След като вече сме дошли, нека останем. Може чистият въздух да ми повлияе добре. Съжалявам.

- Съжалявам, напоследък не се чувствам добре. - сухо отвърна мъжът. - Дори не си спомням кога съм казал нещо подобно.

Крисчън се обърна към лисицата до себе си. Дори нямаше спомен кога са пристигнали в Еритос, нито защо. Напоследък се чувстваше отпаднал, сякаш енергията му се изпаряваше още от сутринта. - Какво правим тук? - тихо попита…

- Лилит, престани да надуваш главата на горкото момиче с глупостите си, така или иначе никой тук не се интересува от тях. - сетне се обърна към Нана. - Права си, нека си тръгваме.

- Нейното присъствие е за предпочитане, определено. - отвърна Крисчън.

- Не се интересувам от този разговор, Лилит, съветвам се да се насочиш към някой, който би желал да слуша тези глупости. Отегчаваш ме. - невъзмутимо отвърна той.