Търсене

Крисчън сви рамене. - Не звучи като мой проблем, съжалявам.

- Не съм ѝ сторил нищо, добре ме познаваш и знаеш, че не бих. - невъзмутимо отвърна наемният убиец.

- Това е чудесна идея. - реши да се подиграе Крисчън. - Когато стигнете там, с удоволствие ще те изпратя до мо... твоята. - жизнерадостно отвърна мъжът.

Крисчън се приближи до Нана. - Казах ти още преди доста време, че комуникирането с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти. Не казвай, че не съм те предупредил. - с насмешка изрече той.

- Тази ми струваше прекалено скъпо и дори не съм започнал да споменавам златото и диамантите. - засмя се горчиво Крисчън.

- Значи това е най-ужасният "подарък", който някога съм получавал. На всичкото отгоре се наложи да си го платя. - с насмешка отвърна Крисчън.

- Нищо, вероятно Нана ще запълни празнотата в сърцето ти.

- Нима? Той доста пъти се е хвалил, че сте били заедно. - подигравателно отвърна Крисчън.

- Нима прекрасната ти приятелка все още не те е потърсила, за да те осведоми колко е неоправдана и застрашена? - засмя се Крисчън. - Докато си пиех сутрешния чай и си преглеждах оръжията, Нана мина покрай мен, след което…

Крисчън си придаде замислен вид. - Наистина ли? Не ми беше хрумвало досега. - саркастично отвърна той. - След изпълнението ѝ от тази сутрин обаче, се опасявам че приятелката ти също не желае да разговаря с мен.

- Не съм ли? Не съвпада с представата, която любимата ти нова приятелка изгражда за мен сред останалите. Наранен съм, особено след всичко, което направих за нея. - подигравателно отвърна Крисчън.

- Може би трябва да започна да го правя. - засмя се Крисчън. - Поне тогава ще разбера защо намира за нужно да говори подобни небивалици пред всеки, който би я слушал.

- Страх я е от мен? - Крисчън хвърли учуден поглед към Лилит. - За това ли беше странното ѝ държание тази сутрин? - сетне мъжът въздъхна. - Какво ти е казала, че съм ѝ направил този път?

- Не мисля за никакви дървета Лилит, всъщност май ти си тази, която не може да извади Силиа от мислите си. - подигра се Крисчън. - Аз си мислех за предимствата на Нана, точно както ти ме инструктира. Имаш нужда от сериоз…

- Знам ли? - сви рамене мъжът. - Всеки път, когато се видим не пропускаш да ме осведомиш за невероятните ѝ качества. Виждал съм ги вече, всъщност, повечето тук сме ги виждали. - подигра се той, спомняйки си за събирането…

Крисчън присви очи. - Разбирам мотивите на Арус, когато ми повтаря това ежедневно. Не ми е ясно само твоите какви са? Сигурна ли си, че не си под влияние на хипнозата ѝ, когато не съм там?

- Знаеше достатъчно. Но да, права си, грешката е моя. - махна с ръка пренебрежително той. - Не следваше да очаквам, че след като ѝ помогнах толкова много, тя ще стори същото за мен.

- Не би могъл да ме спре, ако това беше възможност, благодарение на твоята приятелка Нана обаче, тя внезапно се изпари. - сухо отвърна мъжът.

- Имам предвид държанието му по адрес на Селесте, но това няма значение за теб, Лилит, а и след като не става въпрос за нищо сексуално, не смятам че ще е по твоята част. - саркастично отвърна Крисчън.

- Какво общо има Силиа с всичко това? - повдигна вежди Крисчън. - Попита дали се меси между мен и Нана и те уверих, че няма нищо подобно и е свободен да го прави, щом това е съкровеното му желание. Относно отношенията ми…

- Свободен е да се меси колкото пожелае там, както дори и в момента забелязвам, че прави. - изсмя се наемният убиец, отпивайки от виното си.

- Защото се меси там, където не му е работата. - сви рамене чернокосият мъж.

- В момента Арус ми е по-черен, ако е толкова наложително да следиш настроенията ми. - подигравателно отвърна Крисчън.

Крисчън направи гримаса. - Лилит, това което казваш е отвратително. Наистина не знам как ти се струва като нещо нормално това да се надяваш някой да бъде посинен.

Крисчън се обърна към Лилит. - Не, за огромно щастие не срещнахме сини дървета. - подигравателно отвърна той. - В компанията на коняря това си е същинско постижение.