Търсене

Лисицата продължаваше да не разбира защо този инак нормално изглеждащ човек се унижаваше доброволно, като продължава да стои в нелепия си брак с онзи противен тъмен елф, но нямаше намерение да задълбава повече в тази ист…

- Дори не съм сигурна, че искам да знам защо все още си женен за него. - въздъхна за пореден път Юки. - Нека тръгваме на запад, или там където се предполага, че трябва да бъдем.

- Няма да е особено забавно, когато не си получа златото, така че продължаваме. - хвърли ѝ остър поглед Юки.

Юки въздъхна и влезе вътре, след което се настани на мястото си от предния ден.

Юки пристигна пред дома на Дейвид и вяло поздрави останалите идиоти. Надяваше се това да приключи по-бързо, за да може да си получи златото за тази простотия.

Юки нямаше намерение да става свидетел на това. Тя пожела лека вечер на останалите, след което си тръгна. Замъкът ѝ не беше твърде далеч от това място и без това.

Идиотите изглежда не разбираха намека. Дейвид се опитваше да им каже, че е дошло време да си ходят. Лисицата стана от мястото си. - В такъв случай, ще се възползвам от това да си почина.

- Кристалите не са одушевени предмети и колкото и да харесвам как изглеждат, уви, уменията ми тук също не са от особена полза. - сви рамене лисицата.

- За съжаление такъв е животът. Намеренията ми да отмъстя за случилото се с онзи тигър са истински. - отвърна Юки.

- Макар че там предимно е силата на уменията ни. - засмя се Юки.

След като се отдалечиха от тигъра, заедно с токена, Юки се върна в човешката си форма. - Поне имаме някаква следа.

- Ще бъде в добри ръце с мен, другарю. - отвърна Юки и сигнализира към групата. - Непременно ще отмъстим за стореното, благодарение на описанието, което ми даде. - тя се обърна към останалите. - Засега имаме двама крадци…

- Те са на наша страна, другарю. Приех помощта им, защото научих за опита за кражба на токена. - излъга Юки и се обърна към Блейд. - Този тигър е тежко ранен. Можеш ли да направиш нещо по въпроса?

Юки се замисли. Точно сега умението, което си беше избрал съпруга на тъмния елф можеше да послужи добре. - А ако има шанс раните ти да бъдат излекувани? С мен пътува човек, със способности да лекува. Не обещавам, че ще е…

Юки присви очи. Това беше добра улика. Вече имаха описание на въпросните крадци. - Обещавам, в името на вида ни, че ще отмъстя за стореното. Имам предложение - след като принадлежим на един и същ вид, защо не ми дадеш то…

- Знаеш ли кой стори това? Тук има много човеци, ако знаем описанието им, мога да ти помогна да си отмъстиш.

- Това е интересно, другарю. - повтори Юки, във формата на тигър. - Някой те е ранил?

Число: [lotto]17&mu32s04r-vzqllb[/lotto] Изглежда успях. Трансформирам се в снежен тигър.

Искам да използвам умението си, за да се трансформирам в тигър и да разговарям с него.

- Предполагам няма да можем да го получим просто така. Нямаме и крадец в отбора. - присви очи Юки. - Какво е предизвикателството, което трябва да изпълним?

Юки се замисли за момент. Не беше твърде запозната с точно тази игра. - Смятам да избера нещо свързано с животни. Ще бъда друид. - това ѝ се стори най-близко до истинската ѝ същност. В елфическото кралство Ленадра наисти…

Юки влезе в замъка и изсумтя. Изобщо не виждаше кое му е прекрасното, беше същата каменна крепост като останалите замъци тук.

Юки въздъхна тежко, след което почука на вратата на дома на онзи Дейвид. Дори не беше богат, лисицата нямаше да спечели нищо особено от участието си в тази простотия, но все пак реши да не изтърва златото.

Ято донесе бележката за Юки. - Някаква твоя позната е умряла. Дано ти е била близка. - ехидно се подсмихна демонът. Лисицата повдигна вежда, но все пак се зачете в бележката. Скоро след това, избухна в смях. - Тази човеш…

Юки реши да се прибира, това място все пак беше плаж, не беше добре за нея да се заседява в близост до големи водни басейни, предвид какви същества обикаляха из тях. Лисицата допи амброзията си, след което си тръгна.