Търсене

"Знам, тъпако, нали заради това правя всичко това?" Помисли си лисицата. - Щом сте сигурен, че това е желанието ви. Но... аз нямам дом във Вашата империя.

Юки наклони глава. Беше концентрирала силата на хипнозата си върху този идиот, така че другите бяха в безопасност от нея, за сега. - Ваше Величество, това е щедро предложение, но се опасявам, че ще се наложи да откажа. -…

- Прекрасно. - отвърна Юки и се приближи до императора. - Пожелал сте да ме видите.

Лисицата имаше страхотен слух и чуваше всичко. Прекрасно, дори и от това разстояние, хипнозата ѝ работеше безотказно. Този император съвсем скоро щеше да се приближи.

Юки се изсмя тихо, сетне се отдалечи малко от останалите. За да проработи планът ѝ, трябваше да не престава да използва хипнозата си, ако идиотите се приближаа прекалено много до нея, също щяха да бъдат под нейно влияние…

Юки забеляза, че новодошлата не си говори с никого и се приближи до нея. Това беше перфектният момент да я хипнотизира. - Отиди до дома си и повикай съпруга си, накарай го да дойде на това място на всяка цена. - изрече т…

Юки наблюдаваше новодошлата и добре чу разговора ѝ с онази глупачка Силиа. Най-после, след толкова търсене, тази империя сама реши да дойде при нея. Реши да изчака още малко тази жена да се почувства напълно в безопаснос…

Юки изцъка с език недоволно. Този принц беше пълен идиот, ако беше приел предложението ѝ, животът му щеше да бъде много по-лесен.

Юки дойде и поздрави идиотите, макар че не заслужаваха.

Юки остави халбата си на тезгяха и стана от стола, на който седеше. - Съжалявам, това не е мой проблем. Изпълних каквото се искаше от мен, довиждане. - сухо изрече тя, сетне си тръгна.

- Не мога да кажа нищо относно това. Но съм съгласна, че повечето живущи тук не блестят с особен ум. - отвърна лисицата, допивайки бирата си, макар и да не желаеше съвсем да я довършва.

- Значи не е ставало въпрос за мен. И спокойно, всички останали също не разбираме почти нищо от това, което казва. - извъртя очи Юки.

Юки въздъхна. Конярят си позволяваше прекалено много и вероятно трябваше скоро да го научи на урок. - Зависи какво е казал. - студено отвърна лисицата.

Юки присви очи. - Да, този вторият подозрително звучи като Каво. Ако твърди, че искам да го изнасиля, искам да знаете, че лъже. Нямам никакви такива намерения.

Юки се изсмя с глас. - Спокойно, прочетох я в арената, където оставят всички съобщения от короната, но подозирам кого имате предвид. Идвал ли е някой на име Каво?

- Не ме интересува особено. Така или иначе ще взема злато, това е единственото, за което ми пука в момента. - отвърна Юки и отпи от бирата. Не беше съвсем отвратителна, поне това беше плюс.

Юки отново сви рамене. - Не съм от тук, така че не съм особено сигурна какви са обичаите в пиенето на поданиците на Еритос. - невъзмутимо отвърна тя. - Аз лично дойдох, защото ми беше обещана парична награда, ако го стор…

- Нормална, откъде да знам. - сви рамене Юки. Човешките питиета бяха еднакви за нея. - Не ме интересува особено, честно казано.

- Би било хубаво по-малко да обсъждате външния ми вид и повече да говорите за стоката си. - отвърна Юки. - Налейте ми една бира.

Юки извъртя очи. - С човешка кръв. - злокобно се усмихна лисицата. - Скоро вероятно ще стане време да я подменя, за да не паднат.

- Защото съм лисица. - с равен тон отвърна Юки. Макар и видът ѝ да не беше характерен за тези земи, смяташе че живее от достатъчно време в Еритос, за да не буди вече такива реакции.

Юки премигна неразбиращо с очи. - Ушите ми са съвсем наред, чувам прекрасно. - невъзмутимо отвърна тя.

Юки се сети, че за да вземе златото от събитието, трябваше да посети някаква бирария. Лисицата изобщо не си падаше по това питие, но си падаше по злато, затова отиде. Въздъхна, когато видя че е единствения клиент и седна…

Юки реши да си тръгва. Принцът се беше оказал доста глупав, за нейно съжаление. Надяваше се обаче все пак да размисли и да я потърси скоро.

- Не за особено дълго, ако продължиш да се правиш на интересен.