Търсене

Аша присви устни. Можеше горе-долу да отвърне на подобни въпроси, но ако го направеше прикритието ѝ на свенлива девица щеше да се изпари. - Извинете ме за момент, трябва да обсъдя това със съпруга си. - изрече Аша и добл…

Аша се усмихна на Лилит, сетне се смути. - По-такива въпроси? Какво имате предвид?

Добре че Аша разполагаше с изключителен талант - просто така да заплаче. Момичето даде воля на сълзите си. - Госпожице, моля ви, не говорете така. - хлипайки изрече Аша. - Мислите ли, че на мен ми е приятно? Аз трябва да…

- Това ще се промени след година, госпожице. Скоро ще се махна от животите ви.

Аша започна да се ядосва, но не биваше да го показва. - Не получавам нищо, госпожице. - въздъхна младата жена. - Ситуацията е сложна и неприятна, както за мен, така и за принц Афсол. Мисля, че думите ви го нараняват.

Аша реши да се намеси. - Госпожице Елвира, моля ви, не говорете така. - изрече жената. - Нямахме избор. И на нас не ни харесва това положение, но трябваше да се случи.

- Може ли да излезем на разходка из кралството? Не знам нищо за това място, а ще живея тук известно време. - отвърна Аша. - Ако не е удобно, може и друг път, не настоявам.

Аша въздъхна и отиде да потърси Афсол. - Може ли да помоля за нещо?

- Тук е доста студено, навън е още по-неприятно. - намуси се Аша. - Както е тръгнало, цяла година ще съм тук, ще разгледам онова, което ме интересува.

Аша го погледна учудена. - Какво говориш? - попита тя.

- Споделяла е. За съжаление, описанията на нападателите, колкото и подробни да бяха, не дадоха резултат. - въздъхна Аша. - Всеки, който отговаряше на описанието бе разпитан, някои дори са били и измъчвани. Никой не беше …

- Изглежда добре, но това може да е само привидно. Комуникацията с нея е лесна, но по-бавна. - изрече Аша. - Тя те разбира, но трябва да изчакаш да напише отговора си на парче хартия. С времето успяхме да свикнем с това.

- Преди години разбойници нападнаха дома ѝ, тъй като тя живееше с майка си в края на столицата. - започна Аша. - Нападнали са нея и двете ѝ бебета. Не ми е ясно какво са откраднали, но накрая просто са постъпили отвратит…

- Ейда не се чувства добре. - отвърна Аша. - Относно другото, може да се каже, че е няма. Сполетя я ужасна трагедия, не съм сигурна дали историята е подходяща за маса.

- Извинете. - изрече Аша и стана от мястото, сетне седна до Силас. Издразни се, но нямаше да повдигне темата, тъй като не искаше още повече да ги настройва срещу себе си.

Аша и Силас също се присъединиха към семейството на Афсол. Жената усети тягостната обстановка на масата и тихо въздъхна. Беше в правото си да изгони онази жена, дори и бракът им да беше фиктивен, но май го бе сторила твъ…

- С риск да ви ядосам още повече... - започна Аша. - Извинявам се, че създадох толкова много проблеми за толкова кратко време. Вижте, знам че не искате да го правите, но ако забременея в рамките на месец, още тогава ще м…

Аша преглътна тежко. Не очакваше подобна реакция, това беше много лошо. - Аз... Съжалявам.

- Думите Ви ме обиждат, госпожице Елвира. - изрече Аша.

Аша се престори на изплашена и се доближи още по-близо до Афсол. - Извинявам се. - плахо изрече тя. - Не го намирам за нормално.

Аша въздъхна. - Вие казахте, че няма да ме докоснете, добре. - започна тя. - Много се извинявам, но за мен не е нормално една съпруга да живее под един покрив с любовницата на съпруга си.

Аша дочу викове от всекидневната и се приближи. Тая Елвира явно крещеше за нещо. Принцесата трябваше да я разкара. Тя също влезе във всекидневната и се приближи до Афсол. - Вие вчера ми дадохте Вашите условия, затова аз …

- По тези земи прието ли е да се държиш така? В Милбърн щяха да го съдят. - изрече Аша.

Очите на Аша се разшириха като палачинки. - Какво... какво прави онзи човек? - жената трябваше да се преструва, едва се сдържаше да не се разсмее.

- Да. - изрече Аша и се престори на тъжна. - Преди години я сполетя ужасна трагедия и татко ми позволи да я взема под крилото си. От тогава тя е наша повереница.