Търсене
537 поста от Аша
Аша се усмихна отново. - Това е Силас, мой първи братовчед, а момичето до него е Ейда, наша повереница. - отвърна Аша.
Аша кимна. - Така е. Няма връщане назад вече. - отвърна тихо тя.
Усмивката на Аша помръкна. Трябваше да изглежда като толкова недоволна, колкото беше и Афсол. - За съжаление, така трябваше да се случи. - отвърна принцесата. - И аз не желаех това, но нямах никакво право на избор. Милбъ…
Аша се обърна към непознатата. - Аз съм, госпожице. - усмихна се принцесата. - Вие коя сте?
Аша кимна. Нямаше представа дали Милбърн щяха да спечелят войните в рамките на година, но ако не родеше проклетото дете, щеше да изгуби златото, което онзи глупак щеше да им дава. Не можеше да се откаже от това, но засег…
Аша вътрешно кипеше от гняв. "Ще я видим ние тази работа.", мислеше си жената. Тя седна на леглото. Каквото и да кажеше, явно нямаше да успее да го убеди да спи с нея, а трябваше да забременее. Реши да пробва с още нещо.…
- Ако доживея това да се случи. Татко би ме убил, ако разбере, че не съм могла да забременея в рамките на година.
Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ. - Няма да повярват. Вие вече сте имал две дъщери, никой няма да повярва, че проблемът е във Вас. - изрече жената. - Баща ми мен ще изкара виновна. Моля Ви, нека просто прик…
- Моля Ви, нека помислим малко. - изрече Аша притеснена. - Баща ми ще вярва, че съм била с Вас, ако види това, но какво ще стане, когато се върна след година без бебе и все още девица? Ще ме обвини в измама.
Аша свали една фиба от косата си и я подаде на Афсол. Чудесно вървеше плана ѝ, няма що.
Аша присви устни. Надали някой ги подслушваше в момента. - Добре, но чухте крал Селиандър. - изрече жената. - Той трябва да изпрати доказателство на баща ми.
- Баща ми ще ме накаже, ако се върна все още... девица. Ще ме обвини в измама. - едва не се разплака Аша. - Моля Ви, нека просто приключим с това.
- Но... ние се оженихме. - недоумяващо изрече Аша. - Вече се предполага, че трябва да забременея от Вас. Как ще се случи, ако ние... не бъдем заедно? Трябваше да се прави на свенлива девица.
Аша изобщо не се притесняваше. Знаеше какво ще ѝ се случи, искаше просто да приключи по-бързо и да забременее още тази вечер, за да може да бъде със Силас. - Аз... да се съблека ли? - попита тя.
Аша се изкикоти тихо. - Тъпачка. - изрече тя и се върна към работата си.
- Госпожице, Вие не знаете ли? - още повече се учуди Аша. - Принц Афсол се съгласи да се ожени за мен преди три дни. Утре ще е сватбата.
Аша се престори на объркана. Знаеше, че тази няма никаква представа. - Не Ви разбирам, госпожице Елвира, извинете ме. - изрече принцесата. - Утре е сватбата ни с принц Афсол и крал Селиандър ме помоли да избера декорация…
Аша тихо въздъхна и се обърна към Елвира. - Да избързваме? Даже няма да успеем да смогнем. - отвърна спокойно принцесата. - Крал Селиандър дава разни нареждания и е впрегнал всеки да върши по нещо за утре, но времето мно…
Аша се обърна към него след като приключиха и целуна устните му. - Разбира се. - изрече тя. - Не че не обичам баща си, но се моля за по-бързата му кончина. Така ти ще станеш крал и ще мога да се омъжа за теб.
Аша въздъхна и започна да посреща тласъците на Силас, както и да им отвръща. Не разбираше защо трябваше да си хаби енергията по този начин, беше едно и също всеки път. - Честно казано, - изстена тя. - не бих му позволила…
Аша тихо изстена. Тя също се надяваше с Афсол по-бързо да си направят дете. Беше се съгласил на брака и принцесата не разбираше защо ѝ бе казал всичко онова за децата, но и не я интересуваше особено. Щеше да зарине крал …
- След този брак пак ще падне, но няма да ми пука особено, ако това ще означава да сме отново богати и да не се тревожа за нищо. - отвърна Аша.
Аша погали лицето на Силас и се остави в ръцете му. И на нея ѝ липсваха моментите им заедно, но нямаше как. Корабът не беше място, на което да се виждат.
Аша въздъхна и отвърна на целувката му. - Прав си, но трябва да бъдем внимателни. Не можем да рискуваме някой да ни види. - изрече тя. - В Милбърн убиваше свидетелите, но тук ще е много подозрително.