Търсене
331 поста от Силас
Силас се хвана за гърлото, но кръвта му се стичаше между пръстите му. Принцът се свлече на земята, умирайки бавно.
- Исках достъп до нея, кой друг да ми го осигури, освен онзи, в когото е влюбена? Нищо лично точно към теб. - отвърна Силас.
- Нищо нямаше да разбере, ако бях изчакал малко повече. - отвърна Силас.
Силас се изсмя горчиво. - Ти не си виждала дърво. Аша беше същинско такова. Не знам от къде идва това ти твърдение за Силиа, тя не беше такава. - отвърна той и се обърна към Крисчън. - Нямах подобни намерения в началото.…
- Тя е моя. Само и единствено моя. Това между вас никога не трябваше да се случва, независимо какво искаше баща ѝ. - отвърна Силас.
Силас не можеше да реагира веднага. Аша беше до него, в следващия миг я нямаше.
- Нищо подобно не съм правил. - изрече Силас. Вече не виждаше как можеше да обърне нещата в своя полза.
- Нищо такова не съм правил. - поклати глава Силас. Ето как беше оцеляла. Това беше наистина ужасно.
- Това са измислици! Никога не съм стъпвал в Шиера. - заоправда се Силас. - Две курви и някаква селянка. Защо да не си ги подкупила със злато, за да говорят онова, което искаш?
Силас се стъписа. Имаше свидетел на убийството на Ейда? Той неволно докосна обецата на ухото си. - Не съм я бутнал. - изрече твърде бързо.
- Аша ти отвърна - пътува. - изрече твърде сурово Силас, а това беше проблем.
Силас преглътна. Изобщо не трябваше да идват на това парти.
- Трябваше да бъде. - отвърна Силас и лицето му изгуби цвета си. - Във врата я наръгах.
Силас не беше особено добър в криенето на емоции. Аша изглеждаше така, сякаш не са на косъм от смъртта. Той преглътна. Никой не споменаваше Силиа. Не знаеха ли, че е умряла вече?
- Добре, утре ще проуча колко ще ни струва частен кораб обратно до вкъщи. - отвърна Силас. Беше по-добре сега да избягат. После щеше да мисли как да се справят с това.
Силас чак сега си даде сметка за това. За смъртта на Силиа щяха да разберат скоро, а онези които го изнудваха можеха да насочат вниманието си към братята ѝ. - Ако трябва и тях ще убия. Афсол можем да го убием още тази ве…
- Каквото чу. - изсумтя мъжът. - Нямаше как да я оставя жива. Истината не бива да излиза наяве. Тя е във влошени отношения с всички, никой няма да задава въпроси.
Силас въздъхна и продължи да търка ръцете си. - Някой ми изпрати бележка, че Силиа ще узнае за нещата, които направихме. - отвърна той на милбърнски. - Трябваше да я убия.
Силас се прибра и веднага отиде да се измие и преоблече. Трябваше да унищожи дрехите си. Той влезе в банята и се стресна, когато Аша се появи на вратата. - Защо не чукаш, тъпачке?
Силас се сепна. Изглежда някой можеше да мине от тук. Той се надвеси над Силиа и я намушка право във врата. Който и да идваше нямаше да я спаси. Принцът побърза да се телепортира в замъка на Афсол.
- Съжалявам, но така трябва. - изрече Силас и я намушка още веднъж в корема. - Някой търсил ли те е? Просто кажи.