Търсене

- Не разбирам защо реагираш така, наистина. Господарят Неро никога не ти е мислил злото, ако беше така, щеше да създаде отрова, която да те убие. Той беше много против Долината на Кошмарите да иска смъртта ти, дори и сле…

Нана повдигна вежди. - Но, Юки, господарят Неро винаги е знаел къде си. Никога не е имал нужда от нас, за да те открие. Той смята, че е редно ти сама да го потърсиш. - отвърна лисицата, макар и да знаеше, че думите ѝ ще …

- Не мога да повярвам! Ти идваш при мен с проблем. - изкикоти се Нана. - Това наистина е доста интересна вечер. Какво ще е следващото? Наемният убиец ще започне да се държи добре с мен?

- Нали от самото начало ти беше тази, която имаше проблем с нея. - укори я Нана. - Не си ли спомняш как започна всичко това?

- Разбира се, че съм. Не чу ли какво каза онази Силиа? Смята да изчезне от тези земи и да си живее сама някъде. Ако иска и във Валдора може да отиде, няма да е тук повече! - радостно възкликна Нана.

Нана беше доста щастлива от думите на онази Силиа. Повече нямаше да ѝ се налага да слуша непрестанните ѝ обиди. Изглежда дори и да не беше истински йокай, легендарният им късмет все пак я преследваше, всичко се нареждаше…

Нана беше изключително радостна от чутото. Тази наистина смяташе да се разкара и да не ѝ създава проблеми повече? Звучеше прекалено хубаво, за да е истина. Лисицата не можеше да повярва на късмета си.

- Забелязвам, но вече предупредих и двама им, че не смятам да им позволявам повече да се подиграват с мен. А и не съм виновна аз, че наемният убиец не отрече категорично да ме е поръчвал. Явно за него не е проблем остана…

Нана се огледа и забеляза, че Силиа все още я няма, сетне сниши гласа си, за всеки случай. - Нямах никакво намерение да правя нищо там. Ако наистина ме беше поръчал, когато се върнем, щях да намеря начин да се измъкна от…

- Така е, но след като отказа да ми помогне, не виждам защо бих му позволила да ми е клиент. - намуси се Нана. - Въобще, той стори толкова злини спрямо мен, че изобщо не желая да комуникирам с него, ако не се налага.

- Разбира се, че ще го прави. - с неразбиращ тон отвърна Нана. - Толкова време ми отне, за да създам тази красива човешка форма, не е ли най-нормалното нещо човеците да направят живота ми лесен в замяна на това, че им ра…

Нана се опита да сдържи негодуванието си. - Наистина не разбирам защо всички тук смятате, че между мен и наемния убиец има нещо. - въздъхна лисицата.

- Склонна съм да вярвам. - кимна Нана. - Както всички тук знаят, не съм в особено добри отношения с наемния убиец, но дори и аз не вярвам, че я е изнасилил. А щом излъга за това, вероятно лъже и за други неща.

- То май доста често ѝ се случва да я нападат... - с тих глас изрече Нана, провокирайки другата жена да продължи.

- Госпожице Далия, днес изглежда е спокойно тук. - усмихна се Нана. Знаеше, че на тази жена само толкова ѝ трябва, за да започне да одумва онази Силиа. Смяташе да използва омразата ѝ към нея, за да ѝ стане близка.

Нана започваше да съжалява този явно магически кон. Дори и във Валдора не бяха толкова луди. Тя забеляза, че онази Далия е дошла и се приближи до нея, наливайки си от виното, което Арус бе донесъл.

Нана дойде в Еритос, беше разбрала, че ще има събиране отново. Лисицата трябваше да внимава да не ядосва повече Юки и същевременно да намери начин да се сближи повече с онази жена, Далия. Надяваше се и тя да дойде. Нана …

- Не, благодаря. - отказа лисицата. - Ще се прибера сама. Тя си тръгна от местността.

- Каква игра играе тази? - присви очи Нана и се обърна към наемния убиец. - Наистина не ви разбирам вас двамата. Първо те обвинява в изнасилване, сега вместо да търси какво се е случило с нея, ще заминава в друго кралств…

- Госпожица Далия е напълно права. Още от дъртофелницата го знаех, но тук наистина всички са варвари. - изсумтя Нана.

- И ти искаше да живея тук! - скръсти ръце Нана. - Не че ти и приятелите ти не се подигравате с мен и там, но това е наистина ужасно. Сега разбирам характера на онази дъртофелница, то тук изглежда други, освен луди няма.

- И ето затова не е добре да си беден. - измънка под носа си Нана. - Всички намират за забавно да се подиграват с теб.

Нана се стараеше да не чува простотиите на търговеца Арус, но слуха ѝ за нейно съжаление бе прекалено добър. Лисицата реши да отвлече вниманието си и се загледа в една от беднячките, която беше... сготвила нещо. Какво бе…

Нана скръсти ръце. Определено отново щяха да се подиграват с нея. Лисицата щеше да ги изтърпи още малко.

Нана тихо изсумтя. Не разбираше какво цели търговецът на роби с тези думи.