Търсене

Нана се изсмя тихо, виждайки в какъв вид се появи тъмният елф, но нямаше представа какъв му е проблема, затова реши да не го прави на въпрос, просто влезе вътре.

Водена единствено от мотивацията си да вземе златото, което ѝ обещаха ако участва в това, Нана пристигна в Еритос. Сравнително бързо успя да открие дома на тъмния елф и въздъхна, когато видя коняря там. Тя поздрави присъ…

Нана въздъхна. - Изглежда поне с тази жена повече няма да имам проблеми. - лисицата харесваше къщата на Арус, затова реши да остане и да отиде на басейна. Не си беше взела бански затова използва факта, че вече беше нощ и…

- Може би и това щеше да ѝ помогне останалите да имат по-добро мнение за нея. - отвърна Нана на Лилит, сетне се обърна към наемния убиец. - Юки няма причина да лъже, но след като и на нея не би повярвал, си способен сам …

- Нямам какво да признавам. - въздъхна лисицата. - Знам обаче, че ти никога няма да ми повярваш, защото всичко свързано с нея винаги ще е приоритет, затова можеш да попиташ Юки. Тя може да види спомените ми и да потвърди…

- Е, аз не смятам да правя каквото и да било по този повод, малко или много. - невъзмутимо отвърна Нана. - Предайте ѝ, че ако не беше толкова злобна приживе, може би щеше да живее още.

- Виждам, че дори и като я няма, ти се справяш чудесно да я заместваш в това да ме обиждаш. - вирна нос Нана.

Нана присви очи. - Подозираш ли ме в нещо? Не знам защо въобще го казваш, но нямам представа какво е станало с нея. С нейното отвратително държание, не е учудващо да има врагове. А и ти сам каза, че е била в къщата на бр…

- Мен лично не ме интересува нито неговото изчезване, нито нейната смърт. За мен са еднакви събития. - скръсти ръце лисицата.

- Разбира се, а онзи Пейтън? Защо можеше да коментираш неговата смърт, а сега, когато става въпрос за нея, внезапно това се превръща в проблем?

- Аз също не смятам, че е редно да правя подобно нещо. - намеси се и Нана, чувайки думите на Далия. - С нея никога не сме били в добри отношения, тя ме мразеше, не виждам защо да се виждам с нея. Не виждам и какъв е смис…

- Дали е умряла сама, или са я убили, каква е разликата? Когато научихме за изчезването на онзи Пейтън нещо-си, интересуваше ли ни дали сам се е загубил, или някой го е убил? Макар че който и да го е убил, е свършил добр…

- Кое му е чак толкова странното? - скръсти ръце лисицата. - Умряла е, човеци като вас умират всеки ден. Какво повече може да се направи?

- И сега какво? Защо държат да уведомят тази къща, че Силиа е умряла? Какво се очаква да направят жителите тук? - Нана знаеше, че Силиа отдавна не живее в това имение.

Нана не знаеше какво да отвърне. - Ако е истина, поне аз ще мога да живея спокойно по тези земи. - въздъхна облекчено лисицата. - Повече няма да има кой да ме заплашва и нагрубява.

Нана не разбираше абсолютно нищо от случващото се. - Чакайте, коя е Лесли и какво толкова пише в тази бележка?

Нана се засмя, спомняйки си за момент историята, която тя самата беше разказала. - Не се и учудвам, че е сторила подобно нещо. Другото, което обсъждахме е, че никой от нас не я е виждал наскоро. Не съм сигурна доколко то…

Нана се обърна към Лилит, която току-що влезе в стаята. - Предимно опита си от събитието, на което се записахме. Как мина при теб, ако си участвала вече?

- Аз лично не съм я виждала, но това не е учудващо. Тя не може да си позволи да посещава местата, които посещавам аз. - навири нос Нана.

- Аз още не съм ходила да проверявам, нито някой ме е канил. Очаквам да е ужасно, предвид отбора ми. - въздъхна Нана.

Нана не изгаряше от желание да пътува с Арус и наемния убиец, но не искаше да остава в къщата до дъртофелницата, нито ѝ се плуваше обратно. Лисицата кимна и последва търговеца.

Нана разбира се, също имаше перфектен слух и чуваше съвсем ясно думите на Арус. Лисицата силно се прокашля.

- А не може ли изобщо да не присъстват разни дъртофелници? - изсумтя Нана.

- Напротив, моята история си беше страхотна, с прекрасна поука. - възрази лисицата.

- Това беше в играта. Плюс това ти си го изпроси. - скръсти ръце Нана.