Търсене

- Юки съвсем не го харесва. Което предполагам е нормално, макар и да не го споменава, защото дори и хиляди години по-късно да е все още бясна заради предателството му, тя никога няма да погледне друг след господаря на ба…

Нана поклати глава. - Нещо не се разбираме. Аз съм тази, която вече не го иска. Юки не каза нищо, когато ме помоли да дразня него и тази Силиа, в началото обмислях дали да не проверя дали слуховете са верни, но след отвр…

- Сдуханяк? - изненадано отвърна Нана. - Не така ми го описваха жените в дома на този Арус. Нямам нужда да използвам хипноза за подобни неща, аз съм прекрасна, ако някой не ме харесва, значи е луд, или просто не харесва …

- Разбира се, несъмнено смятам да направя това щом ми се появи възможност. - изкикоти се Нана. - Ако наемният убиец не предпочиташе да ми се кара за всичко, което правя, можеше да бъде прекрасно опитно зайче. Тъкмо щеше …

- Не знам доколко е добра идея да бъде чрез храна. Ако вземе да умре, наемният убиец ще разбере и вероятно ще е първото, за което ще провери. - изсумтя лисицата. - Смятам просто да ѝ докарам удар с облеклото си, така или…

- Ако не беше видял онези проклети картофи... - въздъхна лисицата. - Ще се отърва от проклетницата скоро, единствено трябва да измисля начин, по който да не бъда подозрителна.

- Дори нямаше да сторя нищо. Смятах просто да сготвя миди и да я почерпя. Не съм виновна аз, че не се справям добре в готвенето. - сви рамене Нана и се засмя. - За съжаление обаче наемният убиец се появи точно, когато от…

- Той се държи отвратително с мен, съвсем в правото си съм да го мисля. - скръсти ръце Нана. - Не знам защо вярва на онази ненормална дъртофелница, на косъм бях да се разправя с нея и той пак се появи да я спаси.

- Съгласна съм. - продължи да се смее Нана. - Само че не е никак глупав, Юки ме подведе относно това. Шансът да е забравил проклетото устройство на гнома е малък. Докато съм около него, не мога да му сторя нищо особено, …

Нана се изсмя. - Странно, дори и когато беше под влиянието на силите ми, нито веднъж не е споменавал жена на име Моника. И щом е с нея, какво прави тук с тази? Също така, за огромно съжаление не мисля, че дори Юки би бил…

Нана кимна и последва Лилит. Обърна се да види дали наемният убиец не е тръгнал след тях и си отдъхна, когато го видя все още да си говори с онази жена. - Има ли нещо? - попита лисицата.

- Е и, какво от това? Отива Ви, госпожо Силиа. - кикотейки се изрече Нана. Нямаше представа коя е тази Моника и какво общо има.

Нана не беше сигурна кое е смешното, косата на Силиа не беше чак толкова зле боядисана, но все пак се засмя. Очевидно беше нещо, от което идиотката се срамува.

Нана се отдръпна встрани. Притесни се, че действията на Лилит ще привлекат останалите и не искаше да бъде видяна как дърпа тази идиотка Силиа за косата. Все пак наблюдаваше с любопитство какво точно ѝ се бе случило.

- Но ние наистина сме загрижени. Наричате го "това нещо", не звучи като да го носите по Ваше желание. - невинно отвърна лисицата.

- Госпожо Силиа, Лилит едва ли иска да го каже с лошо. - Нана сръга Лилит леко в ребрата, кикотейки се. - Просто тези дни е топло, не Ви ли е топло така?

Нана взе чашата си и отиде при Лилит и другите жени. Наемният убиец си говореше с някаква и не я гледаше в момента. - Стига, Лилит. - изрече тя, очевидно прикривайки подигравателния си смях. - Не всички знаят как да се о…

Нана реши да си налее вино, но по пътя към масата с напитките, мина покрай говорещите си Силиа и Елвира. Тя се спря и се усмихна широко. - Добър вечер, госпожо Силиа. Много сте красива. - възможно най-жизнерадостно поздр…

Нана погледна към Силиа и присви очи. Защо беше увила главата си в шал?! Лисицата сви рамене и реши, че не я интересува. Не можеше да се заяжда първа пред погледа на наемния убиец.

Нана дойде в покрайнините и се огледа. Явно имаше някакво събиране. Лисицата се беше прибрала от южното кралство преди ден и все още не беше имала възможност да стори нищо срещу дъртофелницата. За сметка на това нарочно …

Нана въздъхна отново. Дори и да се съгласеше, дъртата пак можеше да си го получи друг ден, не е като да я спасеше за дълго. - Добре. Но ако онази Силиа реши да ми се прави на интересна за това, ти ще се оправяш с нея. - …

Лисицата скръсти ръце. - Обиждаш ме, но настояваш да вечерям с теб в дома ти? Не съм аз тази с менталните проблеми. - повиши тон Нана. Надяваше се, че ще го откаже и ще я пусне да се прибере, заедно с мидите.

Нана изсумтя, сетне извъртя очи. - Тя е изкуфяла дъртачка, която си няма друга работа. Аз обаче искам да остана тук и да не ми се случва отново това, което преживях във Валдора. Как да си намеря приятели тук, като още от…

Нана не знаеше как да постъпи. Ако приемеше, щеше просто да си загуби времето. От друга страна, ако откажеше, наемният убиец явно беше започнал да я подозира в нещо. - Не смятам, че е прилично да идвам с теб там. - скръс…

Лисицата прокле отвратителния си късмет. - Не искам. - отсече тя.