Търсене
27 поста от Нана в „Вечерното парти на Юки“
Нана реши да се прибира. Дъртофелницата щеше да си плати скоро, онази Силиа също.
Отне известно усилие на Нана да не реагира на провокациите на нещастницата, но успя все пак да се сдържи. Трябваше да се преструва на добронамерена, инак нямаше да бъде добре за нея.
Нана никак не харесваше тона на тази нещастница, но уви, не можеше да го покаже. - Съжалявам за това, не реагирах правилно. Но не смятам, че сте права относно Лилит, не съм видяла нищо лошо от нея.
- Но... защо желаете смъртта ми? Какво съм Ви сторила? - невинно попита Нана, преструвайки се, че думите на другата жена дълбоко я натъжават.
- Някоя... по-висша сила? За какво говорите? - наклони глава встрани Нана.
- Той се опита... - тихо отвърна Нана. - Господин Крисчън го спря, инак щеше да успее. Благодаря, че не се съгласихте да му помогнете.
- Реагирах импулсивно, съжалявам за това. - отвърна Нана, стараейки се да звучи учтиво. - Юки е моя приятелка, просто изпуснах нервите си. Разбирам, че между Вас и нея има някаква вражда, не беше правилно да се меся в не…
Нана наведе глава. - Съжалявам, ако с нещо съм Ви обидила, госпожице Силиа. Наистина не осъзнавах, че думите ми са Ви наранили. Не целях нищо лошо.
Нана се приближи до противната дъртофелница и Силиа. - Съжалявам, госпожата не е съвсем наред, мисля че страда от старческа болест. - отвърна Нана. - Нищо от това, което казва не е истина, но вече свикнах с поведението ѝ…
Нана извъртя очи. Тази ненормалница прекрачваше всякакви граници. Тя се приближи до наемния убиец още. - Върни ми силите, знам какво си направил. Обещавам, че ще я убия бързо, няма да страда. - тихо прошепна тя.
Нана изсумтя. - Аз ти казах, че е луда... - мрънкаше под носа си лисицата.
Нана извъртя очи. - Госпожо, Вие наистина не сте нормална. - ядно отвърна лисицата. - Както виждате, просто си говорим. Прегледайте си очите в лечебницата.
Нана я побиха тръпки, когато видя отвратителната дъртофелница. Тя се приближи до наемния убиец, надяваше се да не е дошла да я занимава отново с глупостите си.
Нана скучаеше. Нито Силиа, нито наемният убиец ѝ обръщаха особено внимание. На всичкото отгоре не чувстваше изобщо присъствието на силите си, което допълнително я поставяше на тръни. Ако наемният убиец полудееше и решеше…
- Пак ли се съмняваш в мен? Щом съм ти обещала, значи съм ти обещала. - все така невъзмутимо отвръщаше Нана.
- Едното няма общо с другото. - невъзмутимо отвърна Нана, все още усмихвайки се. - Няма нищо общо с теб, спокойно.
Нана махна с ръка. - Нищо особено. - сви рамене лисицата. - Мислех си за нещо хубаво.
Нана продължаваше да се радва. Тази Лилит ѝ беше доста полезна, както изглеждаше.
Нана слушаше тази Силиа и другата жена. Макар и да не можеше да ѝ каже нищо директно, все пак явно успяваше да я дразни достатъчно само с присъствието си. Тази мисъл накара лисицата да се усмихне на себе си.
Нана не беше особено доволна от отговора на наемния убиец, но си замълча, тъй като усещаше как силите ѝ се изпаряват отново. Вероятно беше използвал трика на гнома.
- Напротив. - ядно отвърна Нана. - Дъртоф... Милейди Марибел продължава да се бърка в живота ми. Вместо да се караш на мен, трябва да говориш с нея.
Нана забеляза, че тази Силиа е дошла и въздъхна тежко, сетне се приближи до наемния убиец. Беше обещала да не я тормози, но това не включваше него.
Нана запуши носа си, щом долови миризмата. Този наистина беше побъркан.
- Аз се разбрах с него. - отвърна Нана. - Относно онази Силиа, това че съм обещала да не я "закачам", не означава че няма да ѝ се стъжни, ако реши да ми се прави на интересна.