Търсене

Нана въздъхна и последва останалите трима. Наемният убиец нямаше да посмее да я нападне пред Арус и онази Далия, но трябваше да посети дъртака час по-скоро и да се увери, че със сигурност ще си върне богатството.

Нана отстъпи назад. - Не, благодаря. - плахо отвърна лисицата, осъзнавайки, че Юки вече не е там. - Вървете, аз ще се прибера по-късно.

- После да не е посмял някой от тук присъстващите да твърди, че аз съм тази, която си измисля за заплахите му. Всички чухте това. - посочи с пръст Нана лицето на наемния убиец.

- Лилит, остави. Няма да те разбере, безсмислено е. Вероятно вече го е настроила срещу нас. - добави Нана.

- То в тези студове не съм сигурна по какво ли друго бихме могли да ходим. - саркастично добави Нана.

- Аз съм съгласна с Лилит. - намеси се Нана. Наемният убиец вече беше изпил доста. Вероятно беше безопасно.

Нана си пое въздух, сетне издиша. - Заплахите ти не ме притесняват вече. Съвсем скоро няма да имат никакво значение. - отвърна лисицата надменно.

Нана кимна и отиде да си налее от виното на тези.

Нана впери поглед в наемния убиец. Не изглеждаше гневен. Тя се обърна отново към Юки, отдъхвайки си. - Сигурна съм, че господарят Неро съжалява много за това. - отвърна тя.

- Изцяло на твоя страна съм. - оправда се Нана. Имаше нужда да е от добрата страна на Юки. - Просто не смятам, че постъпваш правилно с господаря Неро, това е. Той наистина иска да ти помогне. - сви рамене тя.

- Разбира се, че не мога да живея спокойно на онова място. Баща ми отново ще експериментира върху мен, или ще ме изпрати на друго отвратително място, като Валдора например. - въздъхна Нана.

- Аз нямам чак толкова грандиозни цели. - отвърна Нана. - Искам просто да си живея спокойно, без заплахи и беднотия.

- Нищо им няма на човеците. С новия ми план най-после няма да има нужда да се тревожа за талисмана.

- Но той ще ме убие като се приберем! - изхлипа тихо Нана.

- Искам помощ. - тихо отвърна Нана. - Преди да си ме укорила, да, осъзнах грешката си. Не биваше да споменавам историята на тази отново пред всички.

Нана беше все по-притеснена. Вярно, Юки сега беше тук и наемният убиец нямаше да опита нищо, но след като се приберяха в южното кралство? Лисицата се доближи до другата.

Нана започна да се притеснява, наемният убиец и онази Силиа липсваха от доста време. Със сигурност тази щеше отново да го настрои срещу нея и да поднови настояването си да я убие. Онзи дъртак трябваше бързо да си върне п…

Нана въздъхна, никак не ѝ харесваше да бъде наричана по този начин, още по-малко по отношение на наемния убиец.

- Трябваше да помислиш за това, преди да ме заключиш на онова гнусно място и да ме оставиш там. - невъзмутимо отвърна Нана. - Така или иначе не получавах нищо от тази сделка, освен досадното ти присъствие, заради което з…

- Нищо не съм сторила, така или иначе вече и други знаеха. Нито съм те принуждавала да ми разказваш тази история. - скръсти ръце лисицата.

- Нищо чак толкова не казах, още по-малко пък на нея лично... - тихо отвърна Нана.

Нана въздъхна. - Какво им стана на тези?! - изненада се лисицата.

- Онази Силиа твърди, че я е изнасилил. - сви рамене Нана. Отдавна нямаше намерение да пази това в тайна, особено след като наемният убиец скоро нямаше да може да я тормози повече.

- През времето, в което не ми досаждаш, защото са те обвинили в изнасилване. - измърмори Нана.

Нана не обърна внимание на нелепостите на наемния убиец, вместо това насочи вниманието си към Лилит. - Ще се омъжвам за лорд Гордън... не знам фамилията му всъщност. Предполагам ще я науча скоро. - усмихна се лисицата. -…