Търсене
25 поста от Нана в „Партито на Халон“
Както и да е. - пренебрежително махна с ръка Нана. - Тръгвам си, не бих рискувала онази долна дъртофелница, която също защитаваш по непонятни за мен причини, да вземе да се домъкне. Лисицата не пожела лека вечер на никог…
- Казвах го, защото ми отказа. - скръсти ръце Нана. - Не бих очаквала нищо различно от приятелите ти, които явно пазиш за себе си, след като дори не пожела да ме представиш пред тях. Можех да изкарам толкова много злато.
- Радвам се да чуя, че не външния ми вид е проблема тогава. - отвърна лисицата след което реши, че изглежда няма смисъл да се пробва повече. Тя отиде при наемния убиец. - Кой е този? Някой твой приятел?
Нана въздъхна. Предполагаше, че не може да очаква някой, който доброволно се е преместил в Еритос да бъде особено заможен. - От чисто любопитство, защо ми отказвате? Не Ви влекат жени, или не смятате, че съм достатъчно к…
- Разговори? - наклони глава встрани Нана. - Господине, определено не предлагам само разговори. Не бих си позволила да губя ценното Ви време по такъв начин, освен ако не предпочитате именно това.
Нана не разбираше какъв му е проблема на този. Досега не беше ли разбрал, че е проститутка? - Защо не и двете? Признавам, че цените ми са леко солени за стандартите на Еритос, но Ви обещавам, че си заслужавам всяка похар…
Нана не беше сигурна как така този е лорд, а е работил в конюшни и ковачници в южното кралство. Изглежда тук в Еритос даваха титли на всеки. Е, не можеше да се оплаква прекалено много, стига да можеше да си позволи тариф…
Нана се усмихна, след което отиде до чашите с вино и наля две. Връщайки се, подаде едната на мъжа пред себе си. - Заповядайте, господине. - приближи тя чашата до устните му. - Разкажете ми повече за себе си.
- И част ли сте? - тихо се засмя лисицата. - Аз не обичам да увъртам, господине.
- Предлага финансовата стабилност, която ми липсваше тук. - отвърна Нана. - По-живи социални преживявания? Предполагам на юг ще е трудно да бъдете ударен по челото с нечий пенис при първо запознанство, съгласна съм. - за…
- Всеки трябва да бъде. - усмихна се чаровно лисицата. Не можеше да разбере дали този е богат. - Какво Ви накара да дойдете в Еритос от Кросфайър Муунлайт? По работа ли сте тук?
Нана сбърчи вежди. Не очакваше да чуе точно това. Как така коне?! - Като всяка красива жена, обичам да пазарувам. - насили се да се усмихне тя. - Трудно ми е да си представя, че конете са част от хобито Ви, предвид случи…
Нана присви очи. - Просто се радвам да видя тук други жители на Кросфайър Муунлайт. - усмихна се лисицата. - За съжаление някои от хората тук ще си останат луди, не бихме могли да променим това, защо просто не ги игнорир…
Нана доста се зарадва да чуе това. - Какво съвпадение! - усмихна се чаровно лисицата. - Аз също живея в Кросфайър Муунлайт в момента. След като сте родом от там, вероятно трудно ще се впишете тук, разбиранията на жителит…
- Нали? - на висок глас отвърна Нана, уверявайки се, че наемният убиец със сигурност ще чуе. - И аз съм на това мнение! Този човек се подигра с мен, всичките ми несгоди са заради него. - отвърна лисицата, сетне си припом…
Нана поклати глава в отрицание. - Всичко това ми се случи, защото един мъж ме излъга, казвайки, че ще ми подари дом. Оказа се в съседство до тази ненормалница.
- Защото тази жена не е с всичкия си. Твърдеше, че внуците ѝ щели да провалят животите си, заради моето... облекло. - изсумтя лисицата. - От това, което знам от други, не е единствената тук с подобни странности. Сам видя…
- За щастие нападенията са словесни, но въпреки това бих била внимателна. Позволи си да ме рапортува на гвардията, както и да изпрати наемен убиец по петите ми. - въздъхна Нана. - Едвам се отървах от тази ситуация.
Нана се замисли. Не можеше да говори твърде много негативни неща за събраните тук. - Има една странна възрастна жена, живееща недалеч от тук. Бих те посъветвала да се пазиш от нея, не е с всичкия си от край време и също …
- Различните раси във Валдора се мразят едни-други обикновено. - въздъхна Нана. - Особено много мразят нас, лисиците. Без абсолютно никаква причина биваме принуждавани да работим в публичния им дом. Е, аз не се съгласих …
- Доста трудно, честно да си призная. - наведе глава Нана. Значи този беше чужденец. - Културните особености ми идват в повече, но предполагам са за предпочитане от предното кралство в което живеех. Казваше се Валдора и …
Лисицата тежко въздъхна. Онзи идиот Каво разваляше бизнес възможностите ѝ още отсега. - Аз отскоро живея из тези земи и имах същото първо впечатление от него. - престори се на отвратена тя, тъй като ако трябваше да бъде …
Нана реши да види каква е работата с този непознат на събирането им. Лисицата трябваше да разбере дали е богат. Тя се приближи към него. - Здравей. Аз съм Нана. - усмихна се тя. - Наистина съжалявам за поведението на онз…
- Всеки път се случва. - не остана по-назад и Нана.
Нана беше дошла до Еритос, за да нагледа тъпата малка къща и да провери дали случайно дъртофелницата не се е споминала, когато забеляза, че се организира някакво събиране. Лисицата реши да остане и да види какво ще се сл…
