Търсене
5682 поста от Силиа Фингел
Страхотно. Силиа се надяваше да има повече късмет от лисугера. Число: [lotto]20&mrdpkj8u-t8vspk[/lotto]
- Боговете няма да получат по-разсъблечена обстановка от това. - посочи себе си Силиа. - Да жертваме крадеца щеше да помогне, ако богът беше свръхлечител.
- Като алхимик предлагам с лечителката да обединим уменията си и да пробваме да извлечем отровата от пергамента, след което да направим антидот.
Силиа не знаеше на какво да се надява с късмета си днес. Тя взе заровете и ги хвърли. Число: [lotto]9&mrdp53z5-tqbsvt[/lotto]
- Заплахи действат добре. Бих искала да го заплаша, че ще го обезобразя с киселинна отвара, която изваждам от чантата си.
Групата благодари на Дорийн и се отправя към столицата. - Госпожица Алиса може да ни насочи към щаба на гвардията.
Силиа взе заровете и ги хвърли. Надяваше се този път да успее. Число: [lotto]2&mrdnopd2-fy0wil[/lotto]
- Бих искала да пробвам да предложа услуга на продавача, в замяна на името на купувача.
- А защо крадецът да е виновен за това тогава?
- Или пък на някоя лечителка. Лечителите сте способни да режете прецизно какво ли не.
Силиа взе зара от масата и го хвърли. Число: [lotto]6&mrdmejdy-hrgjs2[/lotto]
- Кой по-точно чете бележката? Може би от някъде ни наблюдава, щом ще знае кой ще е следващата жертва.
Силиа сви устни. Не беше наясно какво да избере. - Крадец, рицар... - измърмори тя. - Аз ще бъда алхимик.
Силиа въздъхна. - Не ти трябва да знаеш. - изрече тя. - Кога избираме героя си?
"Напълно заслужено.", помисли си принцесата. - Звучи интересно.
- Не особено. Арус каза, че просто сте герои и развивате история.
Силиа въздъхна и седна в едно от канапетата. Розан седна наблизо.
Силиа вдигна вежда. В какво точно се забърка? Събличали са се? - Арусе, какво точно сте играли? История със стриптийз ли?
Силиа и Розан тихо последваха останалите. Принцесата нямаше представа какви очаквания да има от това събиране.
Силиа дойде пред дома на Нана. Така и така нямаше къде да носи това облекло от Калабрия, реши да го облече за странната игра, на която Арус я покани. Розан я следваше по петите, както се бяха разбрали. - Здрасти. - изреч…
Силиа въздъхна тежко. Трябваше да вземе Розан със себе си, нямаше никакъв шанс да отиде в дома на онази без някого.
Силиа въздъхна. - Хубаво, все едно. - отвърна принцесата. - Ще се видим там.