Търсене

Очите на Силиа се разшириха от ужас. - Батко, моля те, това не е вярно. - изрече принцесата. - Знам как изглежда и не мога да се оправдая, но не съм виновна аз. Моля те.

Силиа сви устни. Нямаше никакъв шанс да признае подобно нещо, защото не беше истина. - Не знам как да обясня това, но не е вярно! Наистина не употребявам. - изрече принцесата. Знаеше, че няма да ѝ повярват, доказателства…

Силиа нямаше представа какво да каже. Някой я беше натопил, но не можеше да посочи никого. - Наистина не е мой. Нямам никаква представа как са се озовали в стаята ми. Защо да лъжа?

Силиа се изправи като попарена от мястото си. Как бе възможно това? Тя не употребяваше, нямаше никаква представа как са попаднали в стаята ѝ. - Заклевам се, нямам представа как са се озовали тук! Не употребявам. - изрече…

Силиа погледна Сандреа, но той не срещна погледа ѝ. Разбираше защо Афсол бе ядосан, но тя беше чиста.

- Нямам. - отвърна Силиа. Нямаше как да намерят опиум, тя не употребяваше. След това трябваше да намери работничката си и да си поговори с нея.

Силиа не разбираше. В бутилката ѝ с вино е имало опиум? Очите ѝ започнаха да се насълзяват. - Батко, заклевам се, не взимам! Нямах представа, че в бутилката има. - изрече принцесата. - Една от работничките в парфюмерията…

Силиа се опита да си припомни какво бе станало на партито. Спомни си, че Елвира се опитваше да провокира Афсол с роклята си, но не помнеше нищо друго след това. - Аз... не знам. - изрече принцесата. - Но не се друсам, за…

- Какво? - очите на Силиа се разшириха от ужас. - Какво говориш? Не се друсам!

Силиа стреснато отвори очи. Не разбираше какво се случва. - Батко? - изрече тя. - Какво става?

Силиа дори не успя да отпие. - Потърси ме след седем-осем дни. - изрече тя към Арус и му изпрати въздушна целувка, докато Афсол я дърпаше към замъка си.

Силиа взе чашата и някак разочаровано я разгледа. - Дори не е абсент. - изрече тя и изля водата върху тревата. - Можеш повече от това.

Силиа нямаше представа какво точно я пита Арус. - Никъде не съм отишла, глупчо. - засмя се тя. - Тук съм.

Силиа нямаше представа за какво говореха. - Пиене? - изрече тя и погледът ѝ блуждаеше някъде зад Арус. - Пих ли тази вечер?

Принцесата се изсмя. - Не разбирам защо гледаш... така. - изрече тя и споменът от преди малко вече се размиваше. - Какво казах, че ще правим?

И Силиа тотално беше изгубила връзка с реалността. Бе дочула думи от страна на Арус и ѝ се стори като забавна идея. Тя остави шишето с виното и допи чашата си, след което доближи търговеца на роби. - Аз ще спя с теб. - и…

- А Елвира не се продава за армия и злато. - намеси се отново Силиа и отпи от виното си.

Реалността се върна при Силиа. - Че не си ли? - изрече принцесата. - Все пак...

Силиа започваше постепенно да губи реалността около себе си. Принцесата все още кротко пиеше виното си.

Силиа си наля още от виното. Вече усещаше, че е някак отпусната, което беше добре. Това вино бе добро и как няма - в Кросфайър Муунлайт всичко беше по-добро от тук.

- Както казах - помагах на приятел. - сви рамене Силиа и се отдалечи от тъпачката заедно с чашата и бутилката си.

- Аз го задушавам? Нищо подобно. - отвърна Силиа. - Ти беше тази, която почти го насили в таверната, не се прави.

Силиа не разбираше какви ги дрънка тази. - Лилит, това че сме любовници, не ни прави и приятели ли? Не мисля, че ти трябва цяло описание на отношенията ни. - отвърна принцесата.

Силиа отпи от виното си. - А аз просто помогнах на приятел. - изрече тя без да обръща внимание на Лилит.

Силиа отпи още една глътка от виното си и осъзна, че треперенето на ръцете ѝ постепенно се овладяваше, това беше добре.