Търсене

- Защо ли да обичаш да се ограничаваш, изчадие неземно. - извъртя очи Силиа и се обърна към Катрин. - Наистина не си струва да се занимаваш с нея. Ще си изгубиш само времето.

Силиа се засмя. - Ти пък защото щеше да ѝ влезеш в положение, да да! - отвърна принцесата. - Не се прави на много добричка, знаем че не си.

Силиа се смееше, докато вървеше към Катрин и Нана. - Катрин, наистина ли очакваш да помни какво е сторила? Моля ти се, даже вече е забравила. - изрече принцесата. - Съветвам те просто да ги игнорираш и повече да не се за…

Силиа дочуваше разправията между Катрин и Нана и се чудеше защо Катрин е изненадана. Та проклетите лисугери не искаха нищо друго, освен да си живеят безгрижно и някой друг да плаща за простотиите им.

Силиа се засмя. - През носа ми скоро може да ми излезе абсента, не знам как ще се сдържам като те гледам, баронесо. - отвърна принцесата и се отдръпна от Конър.

Силиа дойде до покрайнините и поздрави присъстващите, сетне отиде да си налее чаша абсент. Тя доближи Конър. - Чудно облекло... баронесо. - изсмя се принцесата. - Да приемем ли, че вече си поела задълженията си на съпруг…

Силиа мина през арената за двубои, за да си вземе наградата. Това парти беше пълна трагедия, но както и да е. Тя взе чувала и се телепортира обратно в замъка на Афсол. Силиа получава 1 000 000 злато.

Силиа също бе решила да се прибира. Тя стана от мястото си и доближи Катрин, сетне я прегърна силно. - Съжалявам, че така се стече тази нощ. - изрече тя. - Трябва наистина да имаш едно на ум с тези лисици. Не са благочес…

- Противни същества. - изсумтя Силиа. - Набутаха горката Катрин с такава огромна сметка и нито една от тях нямаше доблестта да се извини на горкото момиче.

Силиа дочу думите на Арус и изцъка с език. Разбира се, че тези двете стояха в дъното на нещата. Горката Катрин. Не можеше да разбере как някой би защитавал проклетите лисугери.

Силиа се намръщи. Разбира се, че Крисчън ще си е поръчал тази проклетница да танцува. Все пак, предният път едва не се изчукаха на масата. Навярно и на това щяха да станат свидетели някога.

Силиа се изсмя при изказването на Крисчън. Нито един лисугер не си струваше.

Силиа не обърна глава към противната лисица. - Всеразвит талант, изглежда. - отвърна принцесата. - Щом ѝ харесва да се излага...

Силиа нямаше абсюлотно никакво намерение да аплодира тази проклетница. Тя заби поглед в менюто, дори не искаше да я гледа.

Силиа въздъхна. Лилит отново започваше с простотиите си.

Силиа извъртя очи. - И да се беше навил и да не се беше, пак нямаше да се стигне до там. - измърмори под нос принцесата. Този дори и да се беше съгласил да спи с нея, тя сигурно пак щеше да намери начин да избяга от ситу…

- Казах ти, че не му запомних името. - извъртя очи принцесата. - Хубавото е, че нищо не се е случило.

- Това е този, който ме отряза. Говорих ти за него. - отвърна Силиа.

Силиа вдигна поглед към този мъж и се изненада. Та това беше онзи, който я отряза в таверната. - Ти? - изрече изненадано тя и се обърна към Елвира. - С този ли излизаш?

Силиа се засмя. - Катрин, остави я. Тя знае най-добре какви ги върши.

- Не можеш вечно да се надяваш на нещо, Катрин. - въздъхна Силиа. - Просто трябва да се пребориш със себе си, това е изглежда най-трудното. Аз все още не мога.

- Поне ти имаш късмет в това. - въздъхна принцесата.

- Ти поне можеш да се наслаждаваш на някакво внимание. Не позволявай на Афсол да бъде пречка за щастието ти.

- А може би му се прави повече секс, кой да знае. - сви рамене Силиа и отпи от абсента си.

Силиа се засмя. - Но това не означава ли, че нещата вървят добре?