Търсене

- Твърде сурова си към това момиче, но ти си знаеш. - изрече Силиа. - Ако си готова, може да тръгнеш, аз ще си събера набързо някои неща и също ще се прибера.

Силиа нямаше какво повече да направи. Компанията на Елвира определено щеше да ѝ липсва, беше хубаво да има с кого да говори наоколо. Тя прегърна жената и се усмихна. - Ще го направя. Знаеш, че винаги можеш да ми гостуваш…

- Разбирам. - въздъхна Силиа. - Няма да те разубеждавам. Даже може и аз да се върна в Еритос за известно време. Не съм виждала братята си отдавна.

Силиа се изненада от чутото и донякъде не ѝ бе приятно. - Аз... станало ли е нещо, Елвира? Ако съм те обидила с нещо, искрено съжалявам. - започна принцесата. - Заради държанието ми на последното събитие ли е?

Силиа забеляза странното изражение на Елвира и се притесни. - Станало ли е нещо?

Силиа дойде до арената за двубои и пожела наградата си. Беше ѝ писнало тези идиоти да я слагат в отбор с онази противна лисица Нана. Силиа получава 1 000 000 злато.

- Изглежда няма да разубедиш лисугера, затова да се прибираме. И без това нямам повече нерви за хабене. - изрече Силиа и зачака Елвира.

Силиа последва Елвира. Не трябваше да продължава да си трови нервите с Нана. Принцесата се изненада, когато видя, че мястото изглежда по различен начин. - Красиво е.

- Не, физически не си приличате, но по характери не сте особено по-различни. - изрече Силиа.

- Един дол дренки сте. - изрече Силиа.

- Учудвам се. Имате един и същ характер и много общи интереси, а именно злато срещу курвеене. Наистина съм изненадана, че не сте намерили общ език.

- Имаме си избори, но меркантилни курви никога не биха го разбрали. - изсмя се Силиа. - Далия в лисича форма. Лика-прилика сте си.

- Шепнейки в главите им, разбира се, че няма да имат. - засмя се Силиа. - Странно как само умни и успели финансово те искат. Изобщо не мирише на лисичи манипулации, не.

Силиа се изсмя. - И после се учудваш, че хората искат да се защитават от такива като теб? Наистина? Не виждам причина да се сърдиш, че никой не те иска около себе си.

- Убила си Пейтън Клемингс? Не че идиотът не го заслужаваше, но интересно. И той ли те заплашваше?

- Със сигурност така е станало и със сигурност те тормози и заплашва. - скръсти ръце принцесата.

Силиа се засмя. - Ха, по някаква случайност си избрала точно най-скъпата в каталога? Разправяй тези на баба ми. - отвърна принцесата. - И като не си го хипнотизирала как се сдоби с нея? Какво го накара да ти я вземе?

- Но стори на Крис, това е напълно достатъчно. - скърсти ръце Силиа. - И накрая най-нагло посмя да искаш имение за 800 милиона? Какво толкова стори, за да заслужиш това?

- Или го искаш унищожен, за да си правиш каквото искаш на воля? - изсмя се Силиа и вирна вежда. - Ще прощаваш желанията ми, на достатъчно ужасии се нагледах от теб и себеподобните ти.

Силиа сви рамене. - Тогава не виждам причина да ревеш толкова за този талисман.

- Защото сте напаст и абсолютно всеки трябва да знае как да се справя с вас. - отвърна Силиа и погледна към летящите книги. - Някаква идея, Елвира?

- Дано в някоя книга пише как се затварят лисици в подобни стаи. - засмя се Силиа и мина през стената.

Силиа опита да помогне на Елвира, но тя дори не забави крачка. - Пусни го.

Силиа влезе след Елвира, че нямаше доверие на противната лисица.

Силиа се изсмя и скръсти ръце. - Знам ли дали скъпата ти приятелка Юки не е отровила ума на тъпачката Клара, която да е започнала да ѝ дава златото на Еритос. - отвърна принцесата и се обърна към Крисчън. - Важно е, да, …