Търсене

Силиа стисна ръка в юмрук и сви устни. Разбира се, че научаваше за още една жена не от Крисчън, а от нея и Лилит. Беше се случило същото нещо с Линг Фей, сега и с тази. Имаха си уговорка, но явно някой забравяше една час…

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Крисчън с тази лисица ли беше спал? Принцесата не можеше да повярва на чутото, сигурно не беше чула правилно.

Силиа спря да се занимава с Аша и проблемите ѝ и насочи вниманието си към Крисчън, Лилит и тази лисица. Тя се приближи с няколко крачки към тях, но не толкова, за да я намесят в разговора им. Искаше просто да разбере за …

- Това няма да се случи. - изрече Силиа. - Вариантът за бягство наистина е най-удачен, пък и знаеш ли, може да заживееш по-добре.

Силиа въздъхна. - Наистина не виждам тогава как едно дете ще ти помогне в тази ситуация. - изрече Силиа и сви рамене. - Защо по-добре не избягаш?

Силиа въздъхна. - Може и да намериш такъв, който да се държи добре с теб. - отвърна принцесата.

- Афсол ти каза какво ще стори, когато мине годината. Ще дойде с теб в онова кралство, ако трябва и ще обясни на баща ти как стоят нещата. Не виждам причина да се тревожиш твърде много за тези неща.

- Ако приемем думите ти за истина, това наистина звучи ужасно, но ти си принцеса и предполагам единствено дете на баща си. Едва ли би си позволил да ти стори нещо твърде лошо. - изрече Силиа.

Силиа сви рамене. - Грам не ме интересува какво те обижда, честно казано. - изрече принцесата. - Остава ни да се молим тази година да измине по-бързо и да се върнем към предишния си начин на живот.

Силиа скръсти ръце. - Да се подготвиш? Толкова ли си сигурна, че Афсол ще те докосне, че си започнала да се подготвяш? - вирна вежда принцесата. - Или пък вече си намерила някой, който да прилича на Афсол и сега спиш с н…

- Е, това е така. Против тези неща съм. - изрече принцесата.

Силиа въздъхна. - А можеше да откажеш на баща си. Моят също пожела да ме омъжи насила, отказах му. Вярно, почти ме уби, но се спасих и си живея добре сега. - изрече принцесата. - Имаше начин да откажеш.

Силиа погледна Аша и въздъхна. - Не, изобщо даже нямам такива намерения. - отвърна принцесата. - Реших само Ейда да взема, защото тя е по-подходяща, но уви, Аша също се домъкна.

Силиа дойде до покрайнините, следвана от Аша и Ейда. Нямаше против Ейда, но не желаеше и Аша да се мъкне с нея. Принцесата поздрави вече дошлите и си наля бяло вино.

Силиа реши да си върви. И ето, че Юки отново въвлече Крисчън в някаква опасност. Появи се още една лисица като нея, кой знае какво бяха намислили двете.

Силиа си отдъхна, когато видя Крисчън жив и здрав, но проклетата лисица явно отново го занимаваше с нещо. Кой знае колко опасно щеше да бъде този път.

- Не си от там? Споменаваш я доста често, как да не си направи човек погрешни изводи? - изрече Силиа и се отдръпна от тази, явно нямаше да ѝ каже нищо полезно.

Силиа сви рамене. - Мисли си каквото искаш. И без това всеки си прави погрешни изводи за мен, все едно. - отвърна принцесата. - И не виждам причина да те поръчвам, предвид че трудно би се намерил някой, който наистина да…

Силиа се засмя. - Ти чуваш ли се? Не ме учудва, че някой те е поръчал, наистина. - отвърна тя. - И защо да те поръчвам на Крис по-точно? Каква е ползата ми да излагам неговия живот на такава опасност? Не съм като теб.

Силиа скръсти ръце. - Чудно защо ли. - изрече тя. - И нямам приятелки в Калабрия, освен принцесата.

Силиа поклати глава. - Не ме е изпращал. Както казах - видях, че го завлече нанякъде и толкова. Къде пак го изпрати?

- Животът му определено не ти принадлежи. В достатъчно опасности го забърка. - отвърна Силиа.

- Остави го на мира. Достатъчно си рискува живота заради теб. - изрече Силиа.

- На предното парти говорехте за нещо и ти го задърпа нанякъде. - изрече Силиа. - И сега го няма. Какъв магически предмет трябва да ти намери този път, който за нищо няма да ти послужи?

Силиа реши поне малко да разсее притесненията си, затова доближи лисицата и скръсти ръце. - В каква опасност забърка Крис този път?