Търсене

Силиа все пак реши да пробва със странното изнудване. Тя бе написала бележка с друг почерк и малко правописни грешки, за да не заподозрат, че е тя. Беше изпратила писмото с пратеник. То бе адресирано до Силас и в него пи…

Силиа избърса сълзите, които бяха потекли по бузите ѝ и събра документите си, след което потърси камъка си за телепортация. След като го откри, тя се телепортира във вилата си.

Силиа се изсмя. - Мрежи? Нищо не съм сторила. - изрече тя. - Надявам се един ден да не съжаляваш за думите си.

- Ще ги взема. - изрече принцесата и стана от мястото си. Силиа отиде във всекидневната, където държеше документация за парфюмерията. Принцесата сви устни, когато видя Афсол да седи на бюрото. - Батко...

- Предният път бях наистина виновна, сега не съм! Няма да призная нещо, което не съм извършила. - твърдо изрече Силиа.

Силиа поклати глава. - Не съм направила това. Не знам какво става, но виждам как изглежда. И знам, че никой няма да ми повярва, защото по никакъв начин не мога да докажа обратното. - тихо отвърна принцесата. - Не употреб…

Силиа сведе глава и седна на леглото. Не можеше да асимилира какво бе станало току-що.

Силиа нямаше представа какво да каже. Отиването ѝ на онзи остров изобщо не беше заради това. - Това не е така. - изрече тя. - Не знам какво да кажа, за да ми повярвате.

Очите на Силиа се разшириха от ужас. - Батко, моля те, това не е вярно. - изрече принцесата. - Знам как изглежда и не мога да се оправдая, но не съм виновна аз. Моля те.

Силиа сви устни. Нямаше никакъв шанс да признае подобно нещо, защото не беше истина. - Не знам как да обясня това, но не е вярно! Наистина не употребявам. - изрече принцесата. Знаеше, че няма да ѝ повярват, доказателства…

Силиа нямаше представа какво да каже. Някой я беше натопил, но не можеше да посочи никого. - Наистина не е мой. Нямам никаква представа как са се озовали в стаята ми. Защо да лъжа?

Силиа се изправи като попарена от мястото си. Как бе възможно това? Тя не употребяваше, нямаше никаква представа как са попаднали в стаята ѝ. - Заклевам се, нямам представа как са се озовали тук! Не употребявам. - изрече…

Силиа погледна Сандреа, но той не срещна погледа ѝ. Разбираше защо Афсол бе ядосан, но тя беше чиста.

- Нямам. - отвърна Силиа. Нямаше как да намерят опиум, тя не употребяваше. След това трябваше да намери работничката си и да си поговори с нея.

Силиа не разбираше. В бутилката ѝ с вино е имало опиум? Очите ѝ започнаха да се насълзяват. - Батко, заклевам се, не взимам! Нямах представа, че в бутилката има. - изрече принцесата. - Една от работничките в парфюмерията…

Силиа се опита да си припомни какво бе станало на партито. Спомни си, че Елвира се опитваше да провокира Афсол с роклята си, но не помнеше нищо друго след това. - Аз... не знам. - изрече принцесата. - Но не се друсам, за…

- Какво? - очите на Силиа се разшириха от ужас. - Какво говориш? Не се друсам!

Силиа стреснато отвори очи. Не разбираше какво се случва. - Батко? - изрече тя. - Какво става?

- Ако беше приела щедрото предложение на Крис и Афсол, сега щеше да си някъде много далеч и да си живееш добре. Ти обаче предпочете да съсипваш живота на брат ми. - изсъска Силиа, сетне погледна Аша студено. - Няма да си…

Силиа отново се засмя. - Както и Афсол трябваше да се разправи с вас. - изрече тя. - Ако баща ми беше дошъл и бе казал, че трябва да се омъжа за Силас, просто щях да убия единия от двамата. Чисто и просто. Както казах - …

Силиа се засмя. - Не ви мразя, никак не ви харесвам, това е. - отвърна Силиа. - Да се омъжа за армия? Бях сгодена като дете, знаех къде мога да намеря бъдещия си съпруг. Разликата между нас с теб е, че не съм готова да п…

- Добре съм. - измърмори Силиа. - Още по-добре ще бъда, когато се разкарате от тук. Всички ще бъдем.

Силиа беше изнервена. Ръцете ѝ трепереха. Нямаше представа какво ѝ става, но не ѝ харесваше. Изпитваше нужда да вземе опиум, знаеше и от къде може да си вземе дори и с лошо качество, но не биваше да го прави. Не се беше …

Силиа стана от мястото си и остави чашата с чай, след което доближи брат си и го зашлеви с всичката си сила. Не можеше да повярва, че Сандреа мисли това за нея. Тя излезе като буреносен облак от замъка и реши да прекара …

Лицето на Силиа почервеня от ярост. - Наистина ли пак натам ще го обърнеш? Не взимам опиум! Не съм взимала изобщо, откакто излязох от лудницата последния път. Надали щях да ти споделям тези неща, ако взимах.