Търсене

- Добре. - кимна Силиа. - Нека вървим. Тя пожела лека вечер на който беше останал, сетне тръгна с Елвира.

- И хубаво ще направиш. - изрече Силиа, след което Аша тръгна. - Де да можеше да си тръгнеш и от животите ни...

Силиа извъртя очи, когато забеляза, че Крисчън отива при Нана и Лилит. Тя реши да отиде при Аша. - Оплаквала си се от мен на Крис, така ли? - изсъска тя. - Няма да се разберем така с теб, струва ми се.

Силиа тежко въздъхна. - Не ти и трябва. Вече не съм кралска особа, не ми и трябва да разбирам подобни неща. - изрече тя.

- Аз нямам и представа защо не са се опитали да променят нещо, не познавам съвсем историята на това кралство, надали и вече ще се опитам да я опозная. - въздъхна ядно Силиа. - Не знам защо и бащ... крал Селиандър е решил…

- Не знам дали са го приели за правилно, щом така живеят. - изрече Силиа. - Щом е решила да се връща там, откъдето е дошла, кои сме ние да я спираме?

- Защото иска да забременее, за да може крал Селиандър да издържа кралството ѝ. - изрече Силиа. - Не я разбирам, но и не искам.

- Не мисля, че с лека ръка би захвърлил онова, което имаше с Елвира до онзи момент. - изрече Силиа. - Ще трябва да я изтраем още няколко месеца. Тогава бракът им ще се разпадне и тя ще си тръгне от тук.

- Има нещо, което той отказва да сподели с нас. - въздъхна тежко Силиа. - В началото не е искал да се жени за Аша, не знам какво го е накарало изведнъж да се съгласи.

- По-скоро ще се организират повече погребенията, отколкото ще ми се иска. - засмя се Силиа. - Афсол няма да я задържи. Чувства се ужасно, че не може да продължи отношенията си с Елвира, с нея е същото. Единственият му ш…

- Афсол ѝ беше предложил нещо подобно, тя му отказа. Не знам какъв ѝ е проблемът. - изрече Силиа. Щеше ѝ се да го покани тази вечер, но реши да не пробва, че с тая лилава коса съвсем щеше да ѝ умре желанието. - Няма да с…

Силиа поклати глава. - Надявам се да е. - изрече принцесата. - Негов колега дойде да ни съобщи, че е изчезнал. Не е типично за него. Трябвало да се върне, за да докладва за мисията си, но не го е сторил. Надявам се Сандр…

- Колкото и да не ми харесва, че е наоколо и се опитва да върши някакви неща, още не е за убиване. - въздъхна Силиа. - Това обаче не означава, че няма да ѝ погаждам номера, за да ѝ го върна.

Силиа присви очи. - Не ме интересува нищо относно онази. Идеята е да не я наранявам, нали? Правя го. - изрече принцесата. - Иначе много добре знам как да отърва Елвира, Афсол, че дори и себе си от присъствието ѝ.

- Дадох ѝ разхлабителен чай, нищо чак толкова лошо. Сега смятам да подменя сапунената ѝ вода с нещо, което да боядиса тялото ѝ в някакъв цвят. Не е познала.

Силиа ядно въздъхна. Надяваше се онази проклетница да не е успяла по някакъв начин да настрои Крисчън срещу нея. - Тя вярва, че Афсол е на безлюдния остров, на който си почивах. Казах ѝ, че не е така, Сандреа отиде да го…

Силиа въздъхна. - Малкото си отмъщение, защо? Наистина ли смяташ, че ще я оставя да ѝ се размине? Подиграваше се на това заедно с братовчед си, сега ще си плаща. - изрече принцесата. - И задето я посмяла да се прави на ж…

Силиа се засмя. - Само дето не са безпочвени. Аз съм започнала, но идиотката не се е усетила, добре. - отвърна принцесата. - Нямам намерение наистина да я наранявам, но дълго ще съжалява за това.

Силиа скръсти ръце. - Много по-светло и от нейното. - изрече тя. - И да, не ми е никак приятна.

Силиа ядно въздъхна. - Не съм си го избрала аз! - изрече тя. - Исках да е много светъл пепел от рози, не лилаво!

Колкото и да опитваше да набута кичура обратно в шала, той не искаше да се прибере. Накрая Силиа се разгневи още повече и свали проклетото нещо от главата си. И без това всички бяха разбрали, нямаше за какво повече да го…

Силиа изсумтя. - Нищо такова не правя, Лилит. - изсъска Силиа. - Онази тъпачка е виновна.

- Никога не бих си боядисала косата в този цвят доброволно, тъпачке. - изсумтя Силиа и опита да набута кичура обратно в шала. - Онази проклетница Аша си позволи да подмени пигмента на боята, защото си е втълпила, че Афсо…

Силиа изсумтя от яд. Знаеше си, че тази проклетница ще направи нещо подобно. - Не съм си боядисвала косата в лилаво, тъпачке. - извика принцесата. - Не бих направила подобно нещо.

Силиа хвана ръцете на Лилит и се опита да я отблъсне от себе си, но проклетницата не отпускаше захвата си. - Пусни ме, ненормалнице! - извика принцесата и я избута от себе си с всичката си сила.