Търсене

- О, благодаря. Единственият разумен човек в тая къща. - изрече Силиа и остана да наблюдава разговора между Розан и Сандреа.

- Спокойно, аз вече знам, макар и да не разбирам как това щеше да промени нещо между нас. - изрече Силиа. - И хайде вече да започнете да мислите, защото тук е топло и тялото ми скоро ще се вмирише.

- Спокойно, вече имам цялото време на света. - изрече Силиа.

- Бременна? Това е ново. - изрече Силиа и продължи да наблюдава случващото се. И без това нямаше какво друго да прави вече.

Скоро след като изгуби живота си, Силиа се превърна в призрак. Бързо осъзна обаче, че никой не я вижда, чува или усеща. Хората минава през нея сякаш не съществуваше, а тя не можеше по никакъв начин да влияе на света на ж…

Силиа притисна шията си с ръка, но не постигаше нищо. Кръвта ѝ изтичаше между пръстите. Тя се опита да каже нещо, но гласът ѝ изобщо не излезе. Тя легна на земята, опитвайки се да остане жива. Не можеше да види нито брат…

Силиа се изплю в лицето му. - Само това можете, нали? Нещо няма да ви хареса и я ще ударите някого, я ще се откажете от него.

- Ти луд ли си? - изсумтя Силиа. - Никъде не съм се месила. Ти си този, който решава да си измисля глупости за онази никаквица.

Силиа се съпротивляваше на войниците, които я влачеха към баща ѝ. Този обяд трябваше да се състои в Еритос, тогава всичките щяха да бъдат изпепелени. - Пуснете ме! - извика тя и опита отново да се освободи. Един от войни…

Силиа тъкмо щеше да се изправи, когато до нея се появиха двама войници. Те я изправиха насила, след което я завлякоха до баща ѝ.

- И на мен ми писна всеки да ме обвинява в пълни глупости, които не са се случили, но уви, не получаваме онова, което искаме. - скръсти ръце принцесата. - Разбра какво е станало с любимата ти Аша, може да си вървиш вече.

- Естествено, че онази долна лъжкиня това ще е казала. Не съм се месила в плановете ѝ.

- Разбира се! - извика Силиа. - Заради това ли ме покани? Заради поредното предателство!

Силиа въздъхна и седна на мястото си. Добре, щеше да ги изтрае някак два часа.

- Да беше мислил за това преди да вярваш на лъжи. - извика Силиа и стана от мястото си, след което се обърна към Розан. - Даже не знам защо трябваше да идваме, тръгваме си.

Силиа се изсмя. - О, така значи? Искаш да забравя това и да се преструвам, че ми е много комфортно в компанията ви ли? Няма да стане.

Силиа изсумтя и двете с Розан последваха Афсол. Принцесата се настани до Сандреа, а Розан до нея. - Направо съм. Спомняте си, че е така след като ми съсипете живота. Чудно семейство, няма що.

Силиа скръсти ръце. - Така ли? Не помня да съм част от това уникално семейство. - изсъска принцесата.

Силиа дойде заедно с Розан и забеляза, че се бяха събрали на двора. - Защо си поканил и нас?

- Чудесно. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха.

Силиа се обърна към Розан. - Искаш ли да си вървим? И без това не виждам причина да оставаме повече.

Силиа забеляза, че Крисчън и Аша разговарят и се зачуди за какво.

- Относно това е прав. - обърна се Силиа към Сандреа. - Никога не съм гледала на златото, което ми даде като на подарък. Ще ти върна каквото ти дължа възможно най-скоро.

Силиа се изсмя. - Спокойно. Това отдавна е в списъка ми със задачи.

Силиа изсумтя. - Не разбирам защо ми досаждаш с глупостите си. - изрече принцесата. - Помня, че беше казал, че вече нямаш сестра, не разбирам защо продължаваш да разговаряш с мен.