Търсене

- Добре. - изрече Силиа и се обърна към Елвира. - Ела с нас.

- Не ѝ ли свикна вече? Аз не помня да съм чувала добра дума за когото и да е от нейната уста. Нейното мнение далеч не ме интересува. Остави я да си бъде важна в нейния си лицемерен свят, мен не ме касае. - отвърна Силиа.

- Елвира, моля те, спри. Наистина няма нужда да се занимаваш със злобната ѝ особа, нищо няма да постигнеш, освен да си вдигнеш кръвното. - изрече принцесата и издърпа приятелката си встрани. - Наистина не си заслужава, н…

Силиа се обърна към Лилит. - Няма да се обяснявам повече, още повече на теб. Това наистина си е недоразумение и извършителят е друг. Ще се разбере кой е. - изрече тя и се обърна отново към Елвира. - Просто спри, наистина…

Силиа се обърна към Елвира. - Остави я, Елвира. Няма смисъл да си хабиш нервите с нея. Омразата и злобата я карат да спи спокойно, не се занимавай с нея, не си заслужава. - изрече принцесата. Отдавна ѝ бе омръзнало от пр…

Силиа въздъхна. Вече изобщо не можеше да проумее какво имаше между Крисчън и Нана. Заплашват се, помагат си, живяха заедно. Явно никога нямаше да намери обяснение за този странен и ужасно дразнещ феномен.

- Добре. - отвърна Силиа. Може би щеше да отиде при Елвира след сесията си с Матилда. Трябваше да се захване и с работата около парфюмерията отново.

- Не е от особено значение. - отвърна Силиа. - Трябва да се справям с други проблеми.

Силиа тръгна към останалите и отиде да си налее вино. Надяваше се скоро всичко да се нареди.

Силиа реши да не налива масло в огъня. И без това вървеше по тънък лед тук. - Предполагам имаш право. - сви рамене тя. Не разбираше отношенията му с тази изобщо. - Да се връщаме при останалите?

И ето от къде можеше да се зароди яростта ѝ - от проклетата лисица. - Да, това... - въздъхна Силиа. - Предполагам, че вече няма значение какво може да бъде казано по темата с Нана. Не мога да те упреквам, но наистина не …

- Дано си прав. - изрече Силиа. Вътрешно ликуваше, че бе успяла да изпълни онези изречения. Стоеше пред Крисчън и се увери, че може и без да се ужасява. Разговаряха нормално, това също беше добре. - Моля те, не пий много…

- Нито пък аз, доколкото ми е известно. - изрече Силиа. - Наистина ще трябва да оставим това на времето и да се надяваме извършителят да допусне друга грешка, която да го издаде.

- Не мога да кажа със сигурност, не съм питала Матилда как се е сдобила с информацията. Не искам да се окаже, че наистина е Серена. Това ще означава, че няма да мога да живея тук спокойно. Накрая наистина ще се наложи да…

- Не се обвинявай за това. Явно е важна клечка в Еритос, за да я крият толкова. - въздъхна Силиа.

- Ще ми помогнеш като се запасиш с търпение и не се чувстваш виновен за това. Ти също си жертва в тази ситуация и се чувствам ужасно, знаейки че съм те наранила по този начин. - изрече Силиа.

- Ще ми е нужно време, за да ти повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до теб, но ще се справя. - изрече Силиа. - Не предполагах, че ще бъда горе-долу спокойна да остана сама с теб. Хубаво е да знам, че мога …

- Не е. - въздъхна Силиа. Чувстваше се горе-долу спокойна. Донякъде се радваше, че ужасът в тялото ѝ беше притъпен. - Хубаво е да се чувствам добре в компанията ти отново. - изрече Силиа. Вярно, имаше дистанция между тях…

Силиа се засмя, за пръв път от доста време. - Конър не е белокоса жена с инициали С.К. - отвърна тя, сетне стана сериозна. - Не познавам такъв човек. Всичките ми познати са бедни. Единствената, която би си позволила тако…

- Аз също не съм яла или пила нещо подозрително. - изрече Силиа. - Това също не мога да си обясня. Нямам представа какво ще правя, ако това не се разкрие.

- Да. Не знам има ли човек в Еритос, който да може да си позволи подобни вещества от Шиера. - въздъхна Силиа. - Имам очевидно таен враг, за който нищо не знам. Не съм вършила нищо кой знае какво тук, че да се случва това…

- Не. - категорично отвърна Силиа. - Няма и защо да го прави. Не съм ѝ давала никакви поводи, дори не съм разговаряла с нея скоро.

След като се отдалечиха от останалите, Силиа се обърна към Крисчън. Отново почувства как ужасът пропълзява по тялото ѝ, но започна да диша дълбоко, надяваше се да се успокои. - Матилда ми даде информация за извършителя. …

- Значи изобщо не ме познаваш, краво. - изрече Силиа и забеляза, че Крисчън не помръдва от мястото си. - Насаме. Не искаше да нагнетява обстановката още повече с информацията, която бяха получили от Матилда. Нямаше прост…

- Нищо не съм си измисляла, тъпа краво, но това няма да го обсъждам с теб. - изрече тя и се обърна към Крисчън. - Може ли да поговорим? Важно е.