Търсене

- Да си вървим. Достатъчно време отделих на това събиране. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха без да кажат нищо на никого.

- Единственият нормален човек на това място. - изрече Силиа и потупа Розан по рамото.

- Ще бъда спокойна, а това е напълно достатъчно. - отвърна Силиа на ефоски. - И сега не съм щастлива, не е от особено значение къде точно ще бъда нещастна. По-добре някъде съвсем сама, отколкото сред тези... хора.

Силиа се засмя леко. - Тези дни наистина няма нищо за правене. Дори не са обявени нови баунтита. Работата в парфюмерията си я знам и без да я посещавам. - въздъхна принцесата, продължавайки да говори на ефоски и вдигна п…

Силиа се обърна към Розан. - Защо не останеш тази вечер във вилата? И без това е малко скучно там, а ми омръзна да водя разговори с портрета на майка ми. - изрече Силиа на ефоски.

- Не аз решавам кой как да се държи. - отвърна Силиа и допи чашата си. Не разбираше какви глупости пак дърдореше тая противна тъпачка, но нямаше и намерение да я слуша особено много.

- Изобщо не ме интересува. Ако толкова искаш да обсъждаш Каво с някого, върви си говори с някоя от тях. - отвърна Силиа.

- Да съм най-близка с Каво? Далеч не. Питай скъпата си приятелка Лилит, тя ще знае повече. - отвърна Силиа.

- С Каво определено трябва да си прегледате главите, защото не сте наред. - отвърна принцесата и отпи от виното си. - Не че би го разбрала, но... Розан я дръпна за ръкава. Принцесата се обърна към нея. - Какво?

- И защо разговаряш с мен, тъпачке? Не помня някога да сме били в добри отношения, че да искам да участвам в разговор с величайшата ти особа.

- Много интересно. Защо трябва да ти обръщам внимание по-точно?

- Тъпа краво, кой изобщо е казал, че говоря за теб? - вирна вежда Силиа. - Нямам намерение да хабя скъпоценното си време в приказки за теб.

Силиа се изсмя. Тая и тя живееше в собствен свят, но това не беше от значение. Нямаше никакво намерение да ѝ обръща внимание. - Вече виждаш защо вече мразя това кралство. - тихо изрече принцесата на Розан на ефоски. - Ня…

Силиа сви рамене и отпи от виното си. - Не разбирам какво точно се опитваш да постигнеш като изтъкваш колко богата и влиятелна си. Дръж си богатството и властта, наври си ги отзад като искаш. - със спокоен тон отвърна Си…

Силиа се изсмя. - То как да се усмихва човек като му се налага да гледа грозната ти мутра? Арус за това ли го няма днес?

Силиа допи виното си и отиде да си налее още една чаша. Трябваше да се премести на безлюдния си остров скоро.

Силиа отиде да си налее чаша бяло вино, както и една за Розан. Щяха да постоят малко на това събиране, след което да си тръгнат.

Силиа дойде заедно с Розан и не поздрави никого от присъстващите.