Търсене
652 поста от Сандреа Фингел
- Дано само твоят си остане в главата ти, защото не мисля, че ще ти даде друг шанс. Да си вървим?
- Така ли? Изглеждаше така, сякаш не е заинтересована.
Сандреа дойде и поздрави присъстващите, сетне седна близо до Афсол.
- Може би не веднага. - отвърна Сандреа. - Ще ѝ трябва време. Обърнахме ѝ гръб, когато имаше нужда да ѝ повярваме.
- Защото ти е брат. - отвърна Сандреа. - И защото не желая аз да съм потърпевшия от този конфликт, а това неминуемо ще се случи, ако го убиеш. Не искам да те мразя заради това, че си го убила в гнева си. Моля те.
Сандреа пристъпи към сестра си. - Силиа, ядосана си му и с право, но не е това решението. - изрече той. - Аша и Силас искаха да изкопаят пропаст помежду ви и успяха. Убивайки го, ще им доставиш удоволствие.
- Напротив. Накрая я наръга във врата и избяга, когато чу шум. - продължи Сандреа и погледна Силиа. - Той стои зад нападението, когато си виждала Крисчън, нали? И Ейда е знаела. Заради това е трябвало да бъде убита.
- Ти я наръга с нож! - Сандреа се доближи още. - Изненада се, че е жива, нали? Ако не се прибирах от мисия и не бях решил да я посетя, наистина щеше да е. Видях как я нападна в гръб. Попита я дали е получила нещо, вече р…
- Това е признание! - намеси се Сандреа най-сетне и съвсем малко пристъпи към Силиа.
Сандреа тежко въздъхна и си наля чаша вино. Силиа кога щеше да се появи?
Сандреа дойде и донесе храна и алкохол от Кросфайър Муунлайт. Надяваше се Силас и Аша да се появят след останалите, защото нямаше да може да се стърпи.
Сандреа дойде и остави поканите. "Сандреа ви кани на парти в Покрайнините на 05.07 от 20:00ч."
Сандреа отвори уста да каже нещо, но замълча. Нямаше смисъл да спори. - Добре. Дано знаеш какво правиш.
- Малко трудно, когато сцената как Силас едва не те уби е още пред очите ми. - отвърна Сандреа. - А това, което криеш ме обърква още.
- Няма да успея да се сдържа, но добре. Двамата влязоха във вилата. Адреналинът вече напускаше тялото му и той се свлече на дивана. Сестра му за малко щеше да умре. Силас трябваше да си плати, каквото и да ставаше.
Сандреа я разтресе. - Ти тъпа ли си?! - извика той в лицето ѝ. - Ако не бях тук, ти ЩЕШЕ да си мъртва! Той я прегърна. Нямаше да забрави онова, което стана пред очите му. - Къде е Розан?
- Силиа, какво става? - спокойствието му вече се пропукваше. - Какво става между вас? Трябва да ми кажеш.
Той я стисна за ръцете. - Ти шегуваш ли се? Видях всичко. Кажи ми какво стана, трябва да кажа на Афсол. - настоя Сандреа.
- Ще ми кажеш ли какво става тук? - попита Сандреа. - Защо Силас те нападна по този начин?
След като се увери, че Силас се е махнал, Сандреа веднага излезе от прикритието си. Добре че бе взел Огърлицата със себе си. - Тук съм, Силиа. - изрече той и побърза да постави бижуто върху шията ѝ. Отдъхна си, когато кр…
Сандреа трябваше да направи нещо, иначе Силас щеше да я убие. Не можеше да разбере какво става и какво бе провокирало този мъж да действа така, предвид че Силиа нищо не им беше сторила, но трябваше да я спаси. Той намери…
Сандреа се прибираше от кратка мисия и носеше подарък за Силиа. Надяваше се да поговори с нея и да разбере дали се е подложила на лечение. Вървейки към дома ѝ, той забеляза нещо странно, някой се промъкваше към вилата. Т…
- Разбира се. Не съм клюкарка. Вие ще решите кога да кажете на всички. - отвърна Сандреа. - Обаче не си прав за Силиа. Принцът реши да се оттегли. Надяваше се всичко да се нареди в положителна посока. Бебето не заслужава…
- Тя ни е сестра. Може и да си я отписал, но бебето няма вина. То ще реши дали иска леля си в живота си или не.