Търсене

- Трябва да кажеш на Аша защо го правиш, макар и да не ти харесва. - въздъхна Сандреа. - А Силиа? Ти си решил, че не е част от семейството, но тя има отношения с Елвира, ще е леля на бебето.

- Сякаш ти е за пръв път. - засмя се Сандреа. - Обаче... има пречки, наясно ли си? Аша е в картинката.

Сандреа беше още по-изненадан. - Виж ти. И в най-смелите си мечти не бих предположил, че нещо подобно ще се случи между вас. - отвърна принцът. - Поздравления! Сигурен ли си, че е твое?

Сандреа се изненада. - Аша е бременна?

Сандреа въздъхна. - Странно. Не съм те чувал да казваш това, откакто Аша влезе в животите ни. Какво става?

Сандреа забеляза Афсол навън. Брат му пиеше уиски на беседката и изглеждаше странно щастлив. - Пиян ли си? - попита той, след което седна срещу него.

Сандреа кимна и допи уискито си. - Дано само го приемат без много драми. - въздъхна той и реши да си ляга.

Сандреа въздъхна. - Ще видим. Започвам да изпитвам леки съмнения дали Аша няма някакъв проблем.

- Подновил си отношенията си с Елвира? - изненада се Сандреа. - Заради това ли си в добро настроение тия дни?

- Не знам, наистина. - отвърна Сандреа. - Посещавам Аша всеки ден, но това не помага. Вече изобщо не се чувствам приятно в цялата тази ситуация.

- Значи не са познали. - отвърна Сандреа. - Все едно. Принцът излезе от стаята на Аша и отиде в кабинета на Афсол. Наля си чаша уиски и седна на канапето, след което тежко въздъхна.

- Ние нямаме години. - изрече Сандреа. - Започвам да си губя търпението, представям си на Афсол какво му е.

Сандреа се засмя. - С майката на дъщеря ми бях буквално веднъж. Вярно, доста по-късно разбрах, че е родила и че детето е мое, но не съм сигурен, че проблемът е в мен.

- То това може и да е така, но не се знае дали нямаш проблем с оплождането. - изрече Сандреа.

Сандреа вече не издържаше на последствията от плана си. Напоследък му отнемаше все повече време да си свърши работата с Аша, което го дразнеше. От друга страна, тя така и не забременяваше. - Преглеждала ли те е опитна ак…

- Добре. - изрече Сандреа. Афсол телепортира себе си, Аша, Силас и Сандреа обратно в замъка си.

Сандреа се доближи по-близо до басейна. - Още ли употребяваш? Помолих те да се подложиш на лечение.

Сандреа взе един коктейл и седна на един от шезлонгите. Малко слънце щеше да му се отрази добре.

Сандреа кимна. Аша и Силас изглежда също нямаха против.

- Ако се стигне до там, ще е изцяло мой проблем. - изрече Сандреа.

- Ти ще спреш ли да се държиш като сърдита леличка? - въздъхна Сандреа. - Нищо не ти е направила. Това си е между мен и нея, ти не си по никакъв начин замесен.

- Наистина не желая да правиш това. - поклати глава Сандреа.

Сандреа реши да се намеси. - Няма нужда да ми връщаш нищо, наистина. - изрече той към Силиа, сетне се обърна към Афсол. - Остави я на мира.

Сандреа дойде до вилата на Афсол. Костюмът му вече не му се струваше толкова нелеп, когато видя Каво. Принцът се бе облякъл като дракон.

Сандреа се изсмя. - Добре, добре. - изрече той и пожела лека вечер на който бе останал, след което с Афсол си тръгнаха.