Търсене

Сандреа се доближи до брат си. - Изгони ли я?

- Не ми говори на въпреки, а ме послушай. За твое добро е.

Сандреа въздъхна. - Колко още ще затъваш? Може да стане много по-зле от предния път, ако не започнеш да се лекуваш сега.

Сандреа въздъхна. - Заради опиума, как заради какво? - изрече принцът. - Няма да се оправиш, ако не потърсиш помощ.

Сандреа доближи Силиа. - Здравей. - изрече той. - Подложи ли се на лечение?

Сандреа не разбираше защо трябва да присъства, но вече се бе съгласил да дойде. Той поздрави присъстващите и се дръпна встрани. Силиа още я нямаше, не знаеше дали ще се появи.

Сандреа сви устни. Сега нямаше за какво да говори с Афсол, нямаше да има смисъл. Можеше само да се надява Силиа да реши да се подложи на лечение.

Сандреа последва Афсол, който отиде в кабинета си и си наля голяма чаша уиски. - Трябваше ли да я удряш?

- Изглежда твърде много те е страх от последствията този път. - изрече Сандреа. Не вярваше, че някой я е натопил. Той прибра и нещата от скрина ѝ. - Имаш ли документи тук?

Сандреа продължи да прибира дрехите ѝ. - Предният път си призна и се оправи. Сега не разбирам защо упорстваш.

Сандреа въздъхна и реши да ѝ помогне да си събере нещата. Започна да сгъва роклите ѝ и да ги прибира в куфарите, с които бе дошла. - Трябваше ли наистина да постъпваш така? Ако ми беше признала, че употребяваш онзи път, …

- Заради това ли избра да отидеш на онзи самотен остров? За да не ти пречи никой да се друсаш? - Сандреа се обърна към нея. - Подозирах, че взимаш, но не исках нищо да кажа. Не исках да съм прав.

Сандреа побърза да влезе в стаята, за да спре Афсол, ако решеше да нападне Силиа. - Силиа?

Сандреа бе дочул викането на Афсол и реши да отиде при тях, за да не си излее Афсол гнева върху Силиа. Принцът идваше от другата страна на коридора и не забеляза, че Аша се криеше зад вратата. - Какво става?

Сандреа реши да се прибира. Надяваше се Афсол да не си е излял гнева върху Силиа, докато е в това състояние, тя нищо нямаше да разбере. Нямаше и представа какво щеше да се случва от тук нататък, но бе наистина разочарова…

Сандреа въздъхна. - След бедствието, което ще предстои, когато изтрезнее, ще ѝ се наложи да се оправя сама. - изрече принцът. - Афсол беше ясен предният път. Не мисля, че ще ѝ помогне.

Сандреа изцъка с език. Знаеше си, че Силиа отново е започнала да злоупотребява. Ако беше настоявал повече тя да потърси помощ, може би нямаше да се стигне до тук.

Сандреа разтри бузата си и тежко въздъхна. Беше прекалил, но нямаше как да не се притеснява. Надяваше се да греши и съзнанието на Силиа да си играе с нея, иначе другата алтернатива бе много по-неприятна.

- Знам ли, Силиа, този път може да споделяш, за да не те заподозрем бързо. - отвърна Сандреа.

- И си сигурна, че това не е под влиянието на опиум? Все пак, когато взимаше и там ти се губеше отрязък от време. - изрече Сандреа.

Сандреа скръсти ръце. - А гласовете да са казвали нещо смислено? Да си виждала познати лица?

- Просто спомени. - сви рамене Сандреа. - Сънувала ли си други подобни неща?

Сандреа се замисли. Това звучеше доста странно, определено и вече не бе сигурен дали тя наистина не взима опиум отново. - Не мога да гадая, Силиа. Много неща са ни се случвали като деца.

Сандреа влезе във всекидневната и забеляза, че Силиа отново е потънала в мисли. Вече наистина започваше да се съмнява дали сестра му не злоупотребява отново. - Какво става, Силиа? Изглежда пак си потънала в мислите си.

Сандреа въздъхна. Не знаеше на какво да се надява.