Търсене

- Това не е така, Силиа. Тук има хора, които те обичат.

- Сега ще кажеш, че съм се наговорил с Афсол, но постъпката ти е наистина глупава. - изрече принцът. - Хората имат нужда от други хора, за да се чувстват пълноценни. Самотата боли почти като физическа болка. Не си го при…

- Тогава говори с Матилда за това. Изглежда нещо много притеснява ума ти, за да не помниш кога си лягаш.

- Сигурна ли си, че не злоупотребяваш отново? По-добре си признай докато е време. Ще те изчистим и без Афсол да знае. - изрече Сандреа.

Сандреа сбърчи вежди. - Не е чак толкова странно. Понякога се самозабравяме.

- Добре ли си? - попита Сандреа. Афсол бе споменал притесненията си относно преместването на Силиа.

Сандреа поклати глава. - Знаеш, че не трябва да знаят много хора. - въздъхна принцът. - Все едно, щом не се месиш, проблемът може да е друг.

Сандреа въздъхна. - Знаеш какво се случи, когато Афсол упорстваше и ти се намеси. Никой не иска баща ни отново да се домъкне тук и да те тормози. - изрече принцът. - Освен да се моля нещата да се случат по-скоро, не знам…

Сандреа въздъхна. - Защото не се получава, въпреки почти всекидневните ни опити. - изцъка с език принцът. - Вече не ми харесва тази работа.

Сандреа доближи сестра си и заговори на ефоски. - Искам да бъдеш честна с мен. Хвана ни със съпругата на брат ни, но даваш ли ѝ отново отвари против забременяване?

Сандреа дойде в ресторанта и поздрави присъстващите. Учуди се, че Силиа я няма. - Силиа няма ли да дойде? - попита принцът, докато сядаше до Афсол.

Сандреа тежко въздъхна. После трябваше да обясни на Афсол, че Силиа е научила за това.

- Мислиш ли, че щях да правя това, ако нямах съгласието му? - попита я Сандреа. - Това е цялата история. Моля те, не казвай на абсолютно никого. Афсол не желае баща ни отново да научи, че се месиш в тази история.

Сандреа въздъхна. - След като шпионите на татко те нападнаха, Афсол се отчая и реши да му играе по свирката. Предложих му аз да се погрижа за проблема, знаеш че нямаше да му понесе да не може да вижда детето си. - отвърн…

Сандреа си пое дъх. Не можеше да каже, че не е това, което си мисли, никога не помагаше. - Ще ти обясня, просто се успокой. - отвърна ѝ той на ефоски.

Сандреа тъкмо бе свършил в Аша и в следващия момент до ушите му достигна счупване на нещо. Мъжът се сепна и се обърна към вратата, а на прага ѝ - Силиа. Той побърза да надигне панталона си, сетне смъкна и роклята на Аша.…

- Утре ще потърся допълнителна информация. Това е горе-долу добра следа. - изрече Сандреа. - Нека отиваме да вечеряме, трябва да е готово вече.

- Ще проверя. Надявам се да няма много жени, които да съвпадат с това описание. - изрече Сандреа.

- Сигурна ли си? - попита Сандреа.

- Имаш представа коя може да е? - обърна се Сандреа към сестра си.

Сандреа се прибра в замъка на Афсол. За съжаление и той не бе успял да научи нещо повече за купувача от Еритос.

- Няма. - обеща ѝ Сандреа. - Аз ще ида до Шиера, за да проуча. Дано успея.

- Ще видя какво мога да науча и аз. - изрече Сандреа. - Не се притеснявай, всичко ще се разкрие след време.

- А баща ни? - попита Сандреа. - Сега, не се подвизава в Еритос, но успя да нападне Силиа чрез хората си.

- Каква следа? - попита Сандреа. Вярно, Крисчън беше глупак и изглежда нямаше да обърне внимание на сестра му, но не беше лош човек. Вярваше на историята на Силиа, но не вярваше наистина да го е сторил той.