Търсене

- Поръчката ми няма общо с историята. - отвърна Розан набързо.

Розан вирна вежди. Не бе учудена от стореното от Силиа, а от изказването на Дейвид. Наемната убийца отвори уста да каже нещо, но разгневеното лице на принцесата я накара да замълчи.

- Закъснях, защото той реши да бяга. - отвърна Розан и побърза да убие идиота, преди да е решил да избяга пак. - Готово.

- Знаеш ли, можеше да имаш шанс, ако не беше продал собствената си дъщеря. - изрече жената. Попадането на насилени жени напоследък я изнервяше по странен начин. - Не моли за пощада.

- Не съм им дал всичко. - излъга мъжът. Трябваше някой от тези да се върже, за да се отърве. - Как ще живея, ако им бях дал всичко? Моля те, пощади ме.

Розан се изсмя и огледа кинжала си. - О, от къде казваш ще извадиш толкова? Поръчителят беше категоричен, че нямаш и пукната монета. - отвърна жената и насочи оръжието срещу него. - Да беше мислил преди да продадеш дъщер…

- Господине, моля ви. - мъжът бе наистина уплашен. - Ще ви дам петдесет милиона, ако ми помогнете. Момиче, - обърна се той към Розан. - и на теб ще дам пари, ако се престориш, че не си могла да ме откриеш и ме пуснеш. Не…

Розан добре знаеше накъде тичаше този. Наемната убийца се приближи и забелеза, че се е проснал пред Нана и Крисчън. - Един път да решиш да не ги целиш в краката и гледай какво правят. - изсумтя жената, сетне погледна два…

- Пратиха някаква жена да ме убие. - тежко дишаше мъжът. - Моля ви, ще ви дам пари, помогнете ми.

Ранен мъж бягаше из полята на Еритос. Проклетите лихвари явно бяха пратили убиец по петите му. Трябваше да се измъкне и да избяга от това ужасно място. Той забеляза някакви мъж и жена и се приближи до тях. Спря и едва ди…

Розан кимна. Силиа беше права. Тя познаваше тази болка по-добре от нея. - Добре. - изрече наемната убийца.

- Ами ако той се укрие? Следите са пресни...

Розан погледна към Силиа. - Не губим ли ценно време така? Как ще намерим извършителя?

Розан разтърка чело с ръка. - Горкото момиче. Изнасилвачите тук трябва да се наказват, както ги наказват в Ефос! - тихо изсъска наемната убийца.

Розан се върна и тръгна да търси Силиа. Откри я на единия от етажите. - Как е тя? - тихо попита жената.

Розан кимна и веднага се отправи към замъка на Силиа.

Розан и Силиа се приближиха до момичето, готови да помогнат. - Нищо не казва. - тихо изрече наемната убийца.

Розан и Силиа минаха покрай една уличка и наемната убийца зърна нещо с периферното си зрение. Тя спря за момент и погледна натам. В ъгъла на уличката се виждаше нечие тяло. - Тук има някого. - изрече Розан към Силиа. Нае…

Розан също излезе от басейна и помогна на принцесата. После щеше да се самозадоволи, защото и тя имаше нужди.

- Няма да прекрача границите ти. - изрече жената. - Страх те е, че може да се влюбя? Вярно, че не можем да контролираме чувствата си, но това не е проблем, за който трябва да се притесняваш. В момента, в който подновиш о…

Розан усети силно пулсиращата женственост на Силиа около пръстите си. Въпреки оргазма, който бе получила, жената продължи да се движи в нея дори и след като той премина. Тя спря след като принцесата се поуспокои. - Когат…

Розан се подсмихна. Тя знаеше колко е важно да поддържаш същото темпо и поза, когато ти кажат, че ще свършат. Тя продължи да се движи в Силиа, както до сега и усети как стените на влагалището ѝ започват да пулсират около…

На Розан ѝ харесваше да гледа доволното изражение на принцесата. Вярно, надали щеше да стигнат по-далеч от това, но и с това щеше да се задоволи. Тя забърза темпото си и устата ѝ отново засмука едно от зърната на Силиа.

Розан се подсмихна и спря заниманието си. Тя вдигна единия крак на принцесата върху рамото си и с едната си ръка се хвана за перилата, а другата веднага зарови в долнището на Силиа. Пръстите ѝ откриха женствеността ѝ и з…

- Нямам против, стига да ти харесва. - изрече жената и близна едното зърно на Силиа. Ръката ѝ погали корема ѝ, сетне се плъзна в долнището на банския и откри клитора ѝ.