Търсене

- Нямаше да ти дам, дори и да ме умоляваше. - сериозно отвърна Розан, сетне доближи Силиа и повдигна брадичката ѝ. - Нещо по-хубаво. Тя се заигра с предните връзки на горнището на Силиа, сетне ги развърза и го отстрани.

- Не мислиш ли, че е време за малко релаксация? - многозначително се усмихна Розан. - Искаш ли да разпуснеш малко?

- Този беше наистина странен. - въздъхна Розан и се обърна към Силиа. - После ще разчистим, сега ела тук.

- Аз не съм падарин. Къде бих се сложила, хмм... Може би към онези, на които не им пука достатъчно за проблемите на повечето. - отвърна жената.

Розан се изсмя. - Те повечето са напълно луди. Други са пълни идиоти. Трети са неразбрани. Обаче да, явно всички са свикнали един с друг.

Розан въздъхна. - Доколкото ми е известно, едни и същи хора посещават партитата всеки път. Щом не са се избили на други партита, значи няма да се избият и на това. За съжаление на някои, разбира се. - отвърна жената. - В…

Розан се учуди. Тия да не бяха слънчасали нещо? - Аз бях тази, която организира партито. Относно причината, лято е, в такива хубави дни хората разпускат, нали? Защо да не организирам нещо такова? Все някой щеше да го нап…

- Че не обичам хора като Каво, хммм, може би. Не че са шумни, просто са досадни. - сви рамене Розан. - Да го избягвам по професионални причини? Не избягвам нищо, просто не ми се е случвало да водя разговори с този човек.

Розан трябваше да приеме, че този е нов и все още не познава всички. - Както казах, аз не присъствам на тези партита често. Пък и не съм като повечето - нямам дракони, нито се срещам с тях често. Въпреки това, знам за дъ…

Розан се огледа. Този защо пък защо да говори с нея? - Не съм присъствала на много от тях, но предполагам, че да. Сигурно е трудно да го приемеш.

- Не знам, заговори ме. - сви рамене Розан.

Розан се засмя. - Преди да се съглася трябва да съм пробвала, нали? "Е, почти успях. И честно казано, не виждам къде си видяла дърво.", помисли си Розан.

Розан въздъхна нарочно. - Аз не бих те върнала, но знам, че нямам шанс.

"Да, и то за малко щеше да се случи.", помисли си Розан. - Така е, но не знам защо говориш за това.

- Пиехме коктейли и се наслаждавахме на хубавото време, какво се прави около басейн? - обърна се Розан към Лилит.

Розан се засмя, спомняйки си случилото се. - Не, разбира се. Ти обаче изгуби баса и партито се организира. - отвърна жената.

Розан се усмихна. - А как си представяш ти релаксацията?

- Изглеждат спокойни за сега и се забавляват. - сви рамене жената. - Пък и не е ли по-добре така? Насъбрали сме се край басейн, времето е хубаво, колко повече ти трябва от приятна релаксация?

Розан се потопи в басейна и отпи от коктейла си. Бе станало топло, имаше нужда от разхлаждане.

Розан се усмихна. - Аз го организирах, Лилит. В поканата пишеше кой е организатора.

Розан бе подредила храната и коктейлите, които със Силиа приготвиха и зачака гостите си.

Розан дойде да остави поканите за партито си. "Розан организира лятно парти във вилата на Силиа на 31.05 от 20:00ч. Специален дрескод: бански."

- Късно е да съжалявам, че те поставих в подобна позиция. - сви рамене Розан, докато премахваше кожените ремъци. - Предвид колко добре мина това, ще предположа, че ти е харесало.

Розан се усмихна доволно. Макар и малкото парти да не се бе стекло, както искаше, пак стигна донякъде. Тя най-безсрамно облиза единия от пръстите си, вкусвайки Силиа. - Добре ли си?

Розан продължаваше ритмично да изпълнява задачата си. Силиа беше гореща и добре овлажнена, можеше да поеме дилдото в себе си. Не разбираше страха ѝ, но нямаше намерение да я насилва да прави нещо, което не иска. Тя съвсе…