Лятната вила на Елвира Голдлийф

- Не знам какво да правя, затова реших първо да ти кажа. - отвърна тя. - Ти искаш ли го? 

Афсол сви устни.
- Аз току-що разбрах за него. - отвърна той. - Нямам право да налагам желанията си над теб. 

- Не ми помагаш. - отвърна тя. - Просто искам честен отговор, нищо друго. 

- Ще излъжа, ако кажа, че не съм си представял да имам дете от теб. И сега... искам го. - отвърна той и после добави: - Но не повече от това ти да си свободна да решиш. Не повече от това да знам, че си цяла и най-вече жива и да не ме мразиш за избор, който съм ти наложил. 

Елвира остана без думи. Защо всичко трябваше да бъде толкова объркващо?

- Ако не искаш да продължиш тази бременност няма да те проклинам за това. Няма да те нарека жестока, нито ще стоя до теб, сякаш си ми отнела нещо. - продължи Афсол. - Детето е в теб. Ти ще го носиш, ти ще се променяш, редица неща ще паднат върху теб. Аз мога да стоя и да споделям товара ти, но не мога да реша вместо теб. 

Елвира прехапа устна.
- Аз също го искам. - изрече тя и се изправи от мястото си. - Не мога да кажа, че не ме е страх. Това дете е най-голямото ми наказание. Мразя жените, които влизат в чужди семейства и ги разбиват. Самата аз постъпих по този начин и това бебе е доказателството. 

Афсол не каза нищо, но изражението му се измени. Не гняв. По-скоро болка.
- Не го наричай така. - отвърна той. - Ти не си сама в този грях, Елвира. Аз съм жененият мъж. Трябваше да те докосна едва след като бракът ми с Аша приключи. Ако ще раздаваш обвинения, бъди честна. 

- Това не ме прави по-малко виновна, Афсол. 

- Но не си сама. Виж, можеш да си уплашена, ядосана, да не знаеш напълно дали го искаш. Можеш да мразиш и начина, по който се е случило. Не го наричай наказание дълго, защото един ден можеш да повярваш в това. 

- А ако вече гледам на него по този начин? 

- То не е виновно, че съм бил слаб, нито е виновно, че си била самотна. Няма вина, че Аша стои между нас като непроходима планина, която отдавна не трябваше да я има. 

- Всички ще гледат на него по този начин. Доказателство за една изневяра. 

- Само да посмеят. - изрече той. - Ще се справим с това, обещавам ти. 

- Не искам да го мразя. 

- Добро начало. - отвърна той и се доближи до нея.
Придърпа я в скована прегръдка, след което целуна челото ѝ.
- Каквото и да става, знай, че не си сама в това. Никога няма да бъдеш. 

Тя сковано отвърна на прегръдката му.
- Добре. - тихо отвърна. - Ще се прибирам. 

- Добре. Потърси ме, ако имаш нужда от нещо.
Той целуна челото ѝ. Не искаше да я оставя, но нямаше какво да направи в момента. Телепортира се обратно в замъка си. 

Елвира също се телепортира в замъка си.