Мистериозна гора - Отбор 2

Каво доязди с кончестър да чака отборлъка да прай работата и рупаха тучен треволяк.

Афсол дойде до мястото, на което трябваше да се съберат и вяло поздрави Каво.

Мелвиел дойде на уреченото място, заедно с брат си Отело. След отлъчването им от Ленадра, двамата се скитаха и събираха злато както могат. Записаха се за това събитие в Еритос, защото беше добра възможност за припечелване на средства. Феята забеляза, че някакъв мъж е пристигнал на мястото, заедно с коня си, както и друг мъж.
- Здравейте. - поклониха се двамата. - Аз съм Мелвиел. Тук сте за събитието организирано от Еритос, нали?

Каво каза хай на мацките и говори.
- Але да ве аз съм си господаря на коне Каво много съм добър чиляк от Еритос. - сексиво каза Каво.

Отело и Мелвиел се спогледаха. Мъжът-фея реши да се заеме с русокосия мъж, другият му се струваше немарлив на пръв поглед, не желаеше твърде много да го докосва. Мелвиел трябваше да се занимае с него, в крайна сметка сегашната им ситуация бе по нейна вина.
- Аз съм Отело, приятно ми е да се запознаем. - усмихна се мъжът, приветствайки другия.

Каво говори на отборлъка.
- Але господа тука тей ше прайми ли работата тряа да са прайми добре че кралицата да дава златното злато да прая свадбарето с курвата вечи. - обясливо каза Каво ама малко адски излезе щото курвата беши бастун.

Мелвиел въздъхна. Не разбираше почти нищо от думите на този странен мъж, но брат ѝ явно беше решил да я изпревари и да завърже разговор с по-заможно изглеждащия.
- Не знам какво имате предвид, но не смятате ли, че е доста грубо и необичайно да наричате годеницата си "курва"? - повдигна вежди жената.

Каво говори.
- Але ней тъй ве булче тя курвата е много долна ама тряа да я зимам за булка щото с кончо вечи и го бутахме яко в анала. - обясливо каза Каво и плака сълзички. Кончо са клати за да и плака и той мили сълзички.

Мелвиел още повече се изненада и откровено леко изплаши. Разбира се, че щеше да срещне някакви луди на това място, проклет да беше Лиси и цялото му кралство!
- Как така Вие и конят Ви...? Не, всъщност, не ми казвайте. Това е ужасно! - възкликна феята.

Каво пръдна.
- Але ней тъй ве булче тя сяй долен курволък ама като става булка ше става човек ве. - обясливо каза Каво и прай знаци че курвата ше сваля дирижабала.

Феята въздъхна и запуши носа си с ръка, миризмата, която се разнесе беше отвратителна. Не можеше да рискува да ядоса този странен мъж, не знаеше дали другият би я защитил.
- Нека не коментираме това, след като жената я няма. От тук ли сте, господине? - опитваше се да запази добрия тон тя. - Не съм сигурна какво можем да правим на това място.

Каво стана крушка и говори.
- Але булче тука с кончито ше прайм предложение да прайм състезание по салата ве. Дайте да прайми една добра гозба да са гостяваме мило. - яко и мило каза Каво.

Мелвиел хвърли поглед към брат си, който все още разговаряше с русокосия мъж. Отело беше доста хитър, отделяйки се от нея и оставяйки я в ръцете на този луд.
- Състезание по... салата? Какво имате предвид? - феята присви очи. Беше се наситила на подобни треволяци в Ленадра, не планираше отново да се прехранва със салати.

Каво блесна и говори.
- Але булче туй е хубаво нещо начи ше прайм салата мощно състезаване тука с кончо сме носили чеп на мастодонт мазга на мечка доматлък краставичок кукуруз напрао добро нещо ше става ве яко нутренти на макс. - обясливо каза Каво.

Мелвиел доста се погнуси от чутото. В никакъв случай нямаше да яде подобни извращения.
- Господине, какви неща говорите?! Съжалявам, не мога да консумирам подобни... храни. Ако това е нормално за вас в Еритос, аз определено не го намирам за нормално! - възмутено отвърна феята. Отело щеше да си плати, задето я заряза с този ненормалник.

Каво говори.
- Але да ве булче туй си е в Еритос нашто ама добре ве добре тогаз тряа да прайми яко пътешествуване на макс. - обясливо каза Каво.

Афсол въздъхна, слушайки Каво.
- Аз съм Афсол, приятно ми е да се запознаем. - изрече принцът. - Моля ви, опитвайте се да не обръщате внимание на Каво. Той говори пълни небивалици и нещата, които приказва въобще не са истина.

Отело хвърли пренебрежителен поглед към този странен мъж - Каво и се обърна отново към Афсол.
- Радвам се да го чуя, слушайки какво говори на горката ми сестра, доста започнах да се притеснявам. - отвърна мъжът.

Мелвиел се обърна към русокосият мъж.
- Приятно ми е да се запознаем, господин Афсол. Аз съм Мелвиел, това е брат ми Отело. Надявам се, че това пътешествие ще мине безпроблемно за всички ни. - въздъхна феята. Със странния мъж и коня наоколо, не ѝ се виждаше възможно.