Мистериозна гора - Отбор 4

Евдемия дойде до уреченото място на отбора си и остана да чака останалите.

Нерея дойде на уреченото място. Куртизанката, която трябваше да участва в събитието се бе свързала с нея по-рано и двете бяха пристигнали в Еритос заедно. Наемната убийца проклинаше късмета си, защото не беше сигурна дали ще има възможност да си вземе дозата. Двете жени поздравиха елфката.

Дейвид дойде и поздрави присъстващите. Добре че този път не се падна с напълно луди животни.

Делина поздрави новодошлият мъж.
- Простете, спомням си че съм идвала в Еритос веднъж, но се опасявам, че не помня почти никого от хората с които се запознах. Аз съм Делина, от Кросфайър Муунлайт. - усмихна се жената.

- Съжалявам, но не успях да открия нещо кой знае колко интересно за това място. - въздъхна елфката. - Предлагам просто да релаксираме.

Нерея въздъхна.
- Не съм сигурна дали ще мога да релаксирам по тези земи...

- Аз съм Дейвид. - усмихна се мъжът, сетне се обърна към Нерея. - Защо? Знаете ли нещо, което ние не?

- Не знам почти нищо за тези земи. - скръсти ръце наемната убийца. - Но си спомням, че преди посещавах доста от събиранията ви, не изглеждаха като особено релаксиращи мероприятия, ще ме извинявате.

- Да, не саи то заради онази гнусна Свиня Каво! - изсъска Евдемия. - Заради него не можем да си изкараме спокойно.

"Не само заради него, но както и да е.", помисли си Дейвид.
- Каво сега не е тук, мисля, че можем добре да си прекараме. Поне докато все още можем.

- Спомням си този Каво. - отвърна Делина. - Държеше се отвратително и май съблече дрехите си пред всички, когато бях в Еритос преди време.

- Той така прави винаги. - озвъртя очи Евдемия.

Нерея присви очи.
- Дори и аз си спомням този ненормалник. - отвърна жената. - Оставете го сега, след като не е тук, не е важен. - сви рамене тя. - Някой случайно да иска да му отпуснем края малко повече?

Дейвид сбърчи вежди.
- Какво имате предвид? - скептично попита мъжът.

- Нося си шише с премиум качество опиум. - усмихна се жената. - Ако можете да пазите тайна, с удоволствие ще го споделя с вас.

Евдемия въздъхна.
- Това, което правите не е хубаво. Води до ужасно пристрастяване, наша приятелка също взимаше.

Делина също изгледа другата жена скептично. Като куртизанка, особено в Шиера, не веднъж беше взимала опиум, но никак не ѝ харесваше как се чувства, след като действието му отмине.

- Евдемия е права. Трябва да го спрете, докато е време.

- Пристрастяване? Не знам за вашата приятелка, но аз нямам такъв проблем. - усмихна се Нерея.

- Отскоро ли взимате? - попита Дейвид.

- Отскоро? Разбира се, че не. Взимам от пет години, не съм начинаеща, нито ще ви предложа нещо некачествено. - намигна му тя.

- От пет години? - възкликна Евдемия. - Силиа взимаше наскоро, значи би трябвало да сте пристрастена.

- Силиа? Приятелката, за която говорите е Силиа? - възкликна изненадано Нерея. - Сега разбирам. Съжалявам за постъпката си спрямо нея тогава, но тя заплаши, че ще ме издаде на Арус. Не можех да рискувам и тази работа.

Нерея присви очи. Не знаеше какво се е случило, но познаваше това момиче Силиа и се надяваше да е успяла да се отърве наистина от зависимостта си. Чутото от елфката звучеше ужасно.