- Съжалявам, че не те послушах. Щях да го направя, ако имах представа какви са намеренията им. Никога не съм подозирал, че могат да свършат подобни неща. - въздъхна той.
Партито на Сандреа
Елвира го зашлеви отново.
- Продължавай да ги защитаваш. То и какво да очаквам? Милата ти съпруга ти беше слабост. - изсумтя жената. - Не желая да те виждам.
Маркизата тръгна към дома си с бързи крачки.
- Продължавай да ги защитаваш. То и какво да очаквам? Милата ти съпруга ти беше слабост. - изсумтя жената. - Не желая да те виждам.
Маркизата тръгна към дома си с бързи крачки.
Афсол въздъхна тежко.
- Не трябваше да ме спасяваш от гнева на Силиа. - обърна се той към Сандреа. - Сестра ми никога няма да ми прости, Елвира навярно също, детето ми ще расте без баща си... чудесно просто.
Двамата със Сандреа тръгнаха към замъка. Нямаше представа как щеше да оправи тази каша.
- Не трябваше да ме спасяваш от гнева на Силиа. - обърна се той към Сандреа. - Сестра ми никога няма да ми прости, Елвира навярно също, детето ми ще расте без баща си... чудесно просто.
Двамата със Сандреа тръгнаха към замъка. Нямаше представа как щеше да оправи тази каша.
Влез, за да отговориш.
