Търсене

— Относително. Адриан се облегна леко назад, вече значително по-спокоен, след като разговорът най-сетне звучеше човешки. — Не съм тук от дълго, не. Кратка пауза. — Макар че тази вечер ми дава доста... ускорен курс по мес…

Адриан насочи вниманието си към Нана, видимо благодарен за първия нормален разговор от вечерта. Леко кимна. — Адриан. Адриан Вейл. Погледът му за миг се плъзна в посоката на Каво, после обратно към нея. — И благодаря. За…

Адриан издиша тихо. — Разбрах. Ако някога мистериозна жена ми открадне богатството, честта и вероятно душата, ще знам към кого да се обърна. Кратка пауза. — Дотогава мисля да оцелея без твоите финансови съвети. Лек накло…

Адриан примигна веднъж. После втори път. — Знаеш ли кое е най-интересното? Кратка пауза. — Че говориш толкова уверено за неща, които звучат като пълни глупости. Спокоен поглед към Каво. — Ако се опитваш да ме предупредиш…

Адриан просто го изгледа. Дълго. После леко наклони глава. — Ще приема, че голяма част от това беше опит за изречение. Кратка пауза. — И не, няма да приемам за факт нищо, което излиза от устата ти за когото и да било тук…

Адриан погледна Каво за няколко секунди с онзи вид тишина, който е по-красноречив от отговор. После бавно въздъхна. — Добре. Ясно. Лек жест към Евдемия. — Предполагам вече е очевидно, че няма да приемам мнението му за ни…

Адриан погледна Каво, после Евдемия, после пак Каво. — Започвам да разбирам защо всички говорят за теб така. После към Евдемия, с леко кимване: — И започвам да вярвам, че съветът ти беше напълно искрен. Обратно към Каво:…

Адриан откъсна поглед от Каво и го насочи към Евдемия. Изражението му леко омекна. — Оценявам предупреждението. Кратък поглед обратно към източника на хаоса. — Макар че ми се струва доста обезпокоително колко спокойно вс…

Адриан го изгледа няколко секунди в пълно мълчание. Честно, човек трудно би решил дали Каво заплашва, обижда, плаче или се опитва да води разговор. Накрая Адриан прокара ръка по челото си и поклати леко глава. — Започвам…

Адриан премести погледа си от едно лице към друго. Серена. Юки. Нана. Евдемия. Липсата на шок го каза по-ясно от всичко друго. Бавно издиша през носа. — Това... не е успокояващо. Погледът му отново се върна към Каво. — Д…

Ударът го изненада повече с абсурда си, отколкото със силата. Адриан замръзна за секунда, сякаш мозъкът му отказваше да приеме какво точно току-що се е случило. После бавно обърна глава обратно към Каво. Изражението му с…

Адриан досега бе наблюдавал мълчаливо, без желание да се хвърля в чужди драми още с пристигането си. Но шамарът, последван от тази демонстрация, бяха достатъчни. Погледът му се спря върху Каво — дълъг, студен и напълно л…

Адриан пристигна с известно закъснение. Новата титла още не му стоеше естествено, а и честно казано, не беше човек, който би се втурнал пръв към подобно събиране само заради празни приказки и показност. Все пак беше дал …

В тронната зала цареше онази специфична тишина, която не идва от липса на звук, а от присъствието на власт. Студената светлина се плъзгаше по каменния под, а погледът на кралица Клара бе спокоен, премерен и непроницаем. …

Лечебницата ги посрещна с познатата миризма на билки, чисти бинтове и тихото отчаяние на хора, които редовно виждат Адриан. Щом прекрачиха прага, лечителят вдигна поглед. После погледна Никс. После пак Адриан. Дълга пауз…

Лагерът на драконоубийците ги посрещна с познатата миризма на метал, пот и лоши житейски решения. Но този път още щом Адриан и Никс прекрачиха прага, няколко глави се обърнаха почти едновременно. Защото Никс. Отново. По-…

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух. Миризма на мокър камък. Кал. И неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно. Но днес? Супер уикенд. Разумът очевидно не беше водещ фактор. Адриан вървеше …

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът беше познат още отдалеч. Ревове. Команди. Удари. Обичайният контролиран хаос. Един от инструкторите го видя и само въздъхна. — Твоята приключи. Адриан свали ръкавицит…

Ковачницата ги посрещна с познатата горещина още преди да прекрачат прага. Нагорещен метал. Искри. Удари по наковални. Миризма на работа, която поне има достойнство. Адриан спря за секунда на входа. Огледа. После сухо: —…

Басейнът за дракони миришеше на влажна каменна настилка, застояла вода и съмнителни решения. Никс спря още на ръба. Гледаше водата. После Адриан. После пак водата. Мълчаливо обвинение. Адриан свали ръкавиците си спокойно…

Училището за летене беше по-тихо от по-рано. Не празно. Просто по-малко хаотично. По-малко млади дракони, които се опитват да победят гравитацията с чиста самоувереност. Адриан прекрачи прага спокойно. Никс вече разпозна…

Когато Адриан се върна към тренировъчния лагер, шумът се чуваше още отдалеч. Ревове. Команди. Удари. Контролиран хаос. Но този път атмосферата беше малко по-различна. По-шумна. Един от инструкторите го видя и махна с рък…

Ковачницата ги посрещна с горещ въздух, миризма на нагорещен метал и постоянния ритъм на чукове върху наковални. Много по-различно от конюшните. Много по-поносимо. Адриан спря за секунда на входа. Огледа. После сухо: — Н…

Пътят към лагера на драконоубийците този път беше почти приятен. Колкото изобщо може да бъде приятно да отиваш към място, където хора професионално убиват дракони. Но след пещерите? След петстотин злато? Да. Настроението…

Пещерите ги посрещнаха с познатия тежък въздух. Влага. Кал. Миризма на мокър камък и неща, които не би трябвало да живеят под земята. Но днес атмосферата беше различна. Не заради мястото. Заради Никс. Черната драконица в…