Търсене

Адриан огледа помещението за пореден път. Шумът, който по-рано бе изпълвал вечерта, вече се беше разсеял заедно с повечето гости. Останалата тишина беше от онези, които подсказват, че събитието естествено е стигнало края…

Адриан я погледна спокойно, без да изглежда неловко или притиснат от въпроса. — Нито едното. Кратка пауза. — Достатъчно красива си и, очевидно, знаеш как да използваш това. Лек наклон на главата. — А жените определено не…

Адриан повдигна едната си вежда. — О, това вече ми беше пределно ясно. Кратка пауза. — Просто се уверявах, че говорим за едно и също. Лек, сух хумор в гласа му. — И макар предложението очевидно да е уверено представено, …

Адриан я изгледа за секунда, после тихо издиша нещо близко до кратък смях. — А. Кратка пауза. — Това обяснява изненадващо много. Съвсем спокойно остави чашата леко настрани. — Не, не беше напълно очевидно. — Вечерта запо…

Адриан задържа погледа си върху нея за момент, после отпи малка глътка от виното. Съвсем спокойно. — Ето, това вече е значително по-честен разговор. Лек наклон на главата. — Чудех се колко време ще отнеме да стигнем доту…

Адриан погледна чашата, после нея. После съвсем спокойно взе виното от ръката ѝ, вместо да пие директно от поднесената към устата му чаша. — Благодаря. Лек наклон на главата. — Но предпочитам сам да държа напитката си. Н…

Адриан я погледна за секунда, после леко се усмихна. — Това поне го уважавам. Кратка пауза. — Да кажем, че не гладувам. Не звучеше като човек, който ще започне да изброява активи. — Но ако това е интервю за финансова при…

Адриан издаде тих, искрен звук, който беше опасно близо до кратък смях. — Да, бих казал, че това конкретно не фигурираше в очакванията ми за вечерта. Лек наклон на главата. — Макар че ако това е официалният стил на посре…

Адриан замълча за кратък миг. — Отчасти работа. Отчасти... промяна на обстановката. Спокойният му тон не звучеше като човек, който възнамерява да изложи целия си живот пред непозната след десет минути разговор. — Кросфай…

Адриан позволи на съвсем лека усмивка да се появи. — Повярвай ми, случилото се по-рано няма нищо общо с конете. Кратък поглед към Каво. — Това беше проблем с един конкретен човек... и вероятно неговото доста специфично р…

Адриан я изгледа за момент, преди леко да кимне на предложението да игнорират хаоса. — По тази тема мисля, че Евдемия би била горда от нас. Слаб сух хумор. После на въпроса: — Зависи колко цивилизован отговор очакваш. Кр…

Адриан повдигна едната си вежда съвсем леко. Въпросът не беше случаен и той го знаеше. — Познавам го. Кратка пауза. — Но не бих казал, че съм особен почитател на това да плащам абсурдни суми за красиво подредена храна в …

— От Кросфайър Муунлайт. Лек наклон на главата. — Което вероятно обяснява защо някои от местните особености тук все още ми идват... рязко. Слаб сух хумор. — Еритос и Кросфайър Муунлайт са близо, но човек започва да подоз…

Адриан замълча за миг. — Това вече звучи по-малко като лош късмет и повече като поредица от ужасни решения от страна на околните. Лек дъх през носа. — Да обещаеш дом на някого и после да го оставиш в подобна ситуация е..…

Адриан леко наклони глава. — Това, за съжаление, е доста по-правдоподобно обяснение. Кратък поглед в посоката, където Каво продължаваше да съществува по своя специфичен начин. — След случилото се тази вечер прагът ми за …

Адриан я изгледа няколко секунди, този път с по-трудно прикрит скептицизъм. — Да те рапортува на гвардията... и да прати наемен убиец след теб? Лека пауза. — Това или е сериозно обезпокоително, или Еритос има още по-стра…

Адриан повдигна леко вежда. — Интересно. Кратка пауза. — Това събиране започва да звучи като място, където почти всеки има личен антагонист. Лек сух хумор, но погледът му остана върху нея. — Напада в какъв смисъл? Само с…

Адриан замълча за миг. Изражението му подсказваше, че поне част от историята ѝ действително му е неприятна за слушане, независимо колко добре беше поднесена. — Ако това е истина, тогава си направила правилния избор, като…

Адриан я изгледа за кратък момент, този път без сухата ирония. — Съжалявам да го чуя. Кратка пауза. — Никой не заслужава подобно отношение заради това какъв е. Лек наклон на главата. — Валдора уж би трябвало да е едно от…

— Относително. Адриан се облегна леко назад, вече значително по-спокоен, след като разговорът най-сетне звучеше човешки. — Не съм тук от дълго, не. Кратка пауза. — Макар че тази вечер ми дава доста... ускорен курс по мес…

Адриан насочи вниманието си към Нана, видимо благодарен за първия нормален разговор от вечерта. Леко кимна. — Адриан. Адриан Вейл. Погледът му за миг се плъзна в посоката на Каво, после обратно към нея. — И благодаря. За…

Адриан издиша тихо. — Разбрах. Ако някога мистериозна жена ми открадне богатството, честта и вероятно душата, ще знам към кого да се обърна. Кратка пауза. — Дотогава мисля да оцелея без твоите финансови съвети. Лек накло…

Адриан примигна веднъж. После втори път. — Знаеш ли кое е най-интересното? Кратка пауза. — Че говориш толкова уверено за неща, които звучат като пълни глупости. Спокоен поглед към Каво. — Ако се опитваш да ме предупредиш…

Адриан просто го изгледа. Дълго. После леко наклони глава. — Ще приема, че голяма част от това беше опит за изречение. Кратка пауза. — И не, няма да приемам за факт нищо, което излиза от устата ти за когото и да било тук…

Адриан погледна Каво за няколко секунди с онзи вид тишина, който е по-красноречив от отговор. После бавно въздъхна. — Добре. Ясно. Лек жест към Евдемия. — Предполагам вече е очевидно, че няма да приемам мнението му за ни…