Търсене

Афсол влезе в замъка и се запозна с казуса. Той взе празен пергамент и започна да пише решението си. "Аз предлагам да се подготвят укрития за жени, деца и възрастни в случай на нападение. Също така, военните да организир…

- Знам, но се опасявам, че татко може да се намеси по някакъв начини и да нарани Силиа. - отвърна Афсол на ефоски. - Още е твърде рано, за да разтрогнем брака си, затова ще трябва да я трая. Принцът въздъхна. - Бъди вним…

Афсол махна с ръка, за да я прекъсне. - Спри, няма смисъл. - изрече той. - Доста жестоко спрямо Силиа, но ти давам последен шанс. Ако нещо се случи със сестра ми, животните ѝ или нещо друго, първо вас ще държа отговорни,…

Афсол въздъхна и се облегна в креслото си. - Смятате ли да поддържате това твърдение? - вирна вежда принцът. - Имам много добра позната, която работи в лудницата. Мога утре да я доведа и да разберем дали Ейда има някакви…

- Не съм казал, че ти вярвам. - усмихна се Афсол. - Даже напротив. Не вярвам Ейда да е успяла с тази счупена ръка да напъха Хектор и кошница, след което да го хвърли през прозореца.

- С Мели може да излезете. Ще се погрижа за останалото. - отвърна Афсол и леко се усмихна. - Сега си твърде афектирана, нещата само ще ескалират.

Афсол бе мълчал до сега. Принцът разтърка чело с ръка и тежко въздъхна. Той също не вярваше Ейда да е виновна. - Сил, разбирам, че си ядосана и ти е тежко в момента, но така до никъде няма да стигнем. - започна той. - Мо…

Афсол и Сандреа бяха последвани от робите, Силас, Аша и Ейда. Принцовете нямаха представа какво искаше Силиа. Афсол погледна към сестра си и преглътна. Изглеждаше така сякаш искаше да убие някого. Той седна в едно от кре…

Афсол дойде да види какъв беше следващият казус. Принцът го прочете и въздъхна. Той взе парче пергамент и тръгна да пише идея, но сетне се сети, че е от простолюдието и трябваше да напише нещо друго. "Аз предлагам корона…

Афсол пожела лека вечер на всички и си тръгна заедно със Сандреа и Аша.

Афсол въздъхна и реши да остави Елвира на мира. Разбираше гнева ѝ, той самият също бе гневен на себе си.

Афсол въздъхна. - Съжалявам, но се притеснявам за теб. - изрече той. - Моля те, не се докарвай до онова си състояние.

Афсол разтри бузата си. Елвира бе права, но той мислеше за здравето ѝ. - Елвира, права си да си ядосана, но си спомни колко зле ти беше, когато се напи в онази таверна.

Афсол започна да се притеснява за Елвира. Той се доближи до нея и Силиа. - Не ви ли дойде в повече алкохолът?

Афсол тежко въздъхна. Беше му ясно, че Елвира някога ще захапе и него за онова, което стори с Аша.

Афсол забеляза, че Елвира пие доста по-силен алкохол от вино и въздъхна. Вероятно Силиа ѝ бе казала какво се беше случило между него и Аша.

Афсол дойде следван от Аша. Не му се щеше принцесата да бъде тук, но не можеше да ѝ забрани да си остане вкъщи.

- Не ми се мисли какво ще ми чуят ушите, когато Елвира научи. - въздъхна Афсол.

Афсол поклати глава. - Не. Аша беше в библиотеката, пихме по малко и после... нищо. - отвърна Афсол. - Честно казано, не знам какво да правя.

- Ще ми се да беше това, Сил. - въздъхна Афсол. - Бяхме голи. Не помня какво е станало, но съм спал с нея.

Афсол въздъхна. - Аз пих снощи. - започна принцът. - Когато се събудих, Аша беше до мен.

Афсол влетя в библиотеката и завари Силиа да разглежда някакви документи. Той затвори вратата след себе си и я заключи. - Моля ти се, убий ме. - изрече той на ефоски.

Афсол разтърка чело с ръка. Това беше ужасно. Щеше му се земята просто да се отвори и да го погълне. - Нека не го коментираме повече. - изрече Афсол. Трябваше да намери Силиа и да ѝ сподели, не знаеше какво да направи.

На Аша ѝ беше лесно. Тя нямаше реална причина да се тревожи. Той обаче имаше. Елвира и Силиа щяха да го убият, когато научат. Отношенията му с Елвира и без това се държаха на косъм, сега щеше да я изгуби съвсем. - Имам н…

- Радвам се, че си се забавлявала, но никак не ми харесва, че не помня нищо от тази нощ. - изрече Афсол. - Това не трябваше да се случва.