Търсене

Афсол се зачуди. Трябваше ли да ги остави да се избият? Принцът реши да не го прави. Нямаше намерение да защитава Аша, макар и да излизаше точно така. Искаше да предпази само и единствено Елвира. - Наистина е малко нелов…

Афсол разтърка чело с ръка. Не разбираше кой бог е разгневил, че да го наказват така. - Моля ви, само не спорете. - изрече той с измъчен глас. - Какви условия, Аша?

Афсол се учуди. Това пък от къде дойде? - Това не е така. - изрече той.

Афсол въздъхна. Нямаше нищо по-лошо от женската злоба. - Елвира, моля те, знаеш че изобщо не съм я докосвал.

Афсол беше във всекидневната и пиеше уиски преди обяд. Така щеше да решава проблемите си вече, те и без това нямаха решение.

Афсол тежко въздъхна. Елвира все повече се разгневяваше, а това изобщо не беше добре. Не желаеше тя да стори нещо лошо в гнева си и да пострада. Той реши да се прибират. Пожела лека вечер на който бе останал и си тръгна …

Афсол разтърка чело с ръка. Това беше пълен ужас. Искаше му се просто да избяга и повече да не се върне. - Елвира, знаеш че...

- Няма да ви коства нищо, не се тревожи. Не бих позволил да пострадате. - изрече Афсол.

- Наистина нямам представа, Силиа. Ще се радвам, ако остане в замъка, това поне няма да ме съсипе напълно, но тя вероятно няма да пожелае и ще я разбера. - въздъхна Афсол.

На Афсол вече взе да му писва. Знаеше, че Силиа и Елвира няма да приемат тихо новината. Беше му на върха на езика да ѝ каже истината, но вече нямаше смисъл. - Силиа, просто трябваше да се случи. Познавайки татко, той щеш…

Афсол се усмихна на Беатрис, макар и да не му беше до това изобщо. - Благодаря! - тъкмо изрече, когато Силиа го дръпна. Той е последва и въздъхна, когато чу въпроса ѝ. - Не знам. Вече нищо не знам. - изрече той. - Искам …

Афсол въздъхна тежко. "Да ме беше пратила на някоя смъртоносна мисия.", помисли си принцът и се върна при останалите.

- Може би, но колкото и да го мрази, Силиа не би пожелала подобно нещо. - изрече Афсол. - Пък и Ефос по този начин остава без управител, а аз не желая да се връщам там.

Афсол се засмя. - Добър опит, Юки, но на никого не помагам, освен на сестра си. - изрече Афсол. Не желаеше да намесва Елвира повече в това. - Баща ми е този, който ще осигурява защита и средства на Милбърн, трябва към не…

- Юки, ако желаех подобно нещо нямаше да съм тук, а в Ефос. - отвърна Афсол, въздъхвайки. - Вярно, че аз останах единствения престолонаследник на баща ми, но не мисля, че е време да управлявам.

- Териториите на Ефос не са заплашени. Аша е тази, чието кралство има нужда от помощ и средства. - отвърна Афсол. - Бащите ни са сключили уговорка и са ни сгодили без наше знание и одобрение. За съжаление, трябваше да се…

Афсол нервно се изсмя. - Съмнявам се. Знам каква си Юки, колкото и да не желая този нелеп брак, още повече не желая да затриеш кралството ми заради собствената си изгода.

Афсол въздъхна отново. - Не съм си търсил никаква съпруга. Бях принуден да се оженя за тази.

Афсол въздъхна и последва лисицата. - Не бъркаш ли човека? Аз не изпълнявам странните ти мисии.

Афсол се влачеше след Аша, Силас и Ейда. Въобще не му се идваше на това парти. Изобщо даже не искаше да представя тези хора. Докато вървяха към покрайнините, той се молеше нещо да се случи и да го убие. Уви, стигнаха пар…

- Съмнявам се. - категорично отвърна Афсол.

Афсол поклати глава. - Няма да посмеят. Това е унизително за една жена, баща ми не би ти го причинил, тъй като те смята за ценна. - изрече принцът. - Това ще му бъде достатъчно доказателство.

Афсол въздъхна. - Виж, ако трябва ще дойда лично в Милбърн и ще обясня на баща ти как стоят нещата. - изрече той. - Категоричен съм, че няма да те докосна.

- Приключихме. - изрече Афсол и посочи чаршафа. - Ще стоим тук известно време, после ще излезем. Той се усмихна на Аша. - Успокой се, всичко ще е наред. - изрече мъжът. - По-нататък ще си намериш друг съпруг, който ще те…

Афсол въздъхна. - Можеш да спиш с когото искаш и да изгубиш девствеността си, не е особено сложно. - сви рамене принцът. - Относно бебето, ще кажем, че проблемът е в мен.