Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
Мей Ан дори не изчака заповед от Афсол. Тя нападна некоматите с Крясък, а след като приключи, трикраката врана на принца нападна една от тях с острите си нокти. 221 520/550 000
Афсол дойде заедно с Мей Ан и поздрави жените.
Мей Ан реши, че с Афсол нямат повече работа тук. Драконът задърпа пикльото да се прибират. Афсол получава 1 100 000 злато и 440 кристала. СУПЕР уикенд бонус.
Афсол нареди на трикраката си врана да нападне една от некоматите, а след това Мей Ан се включи с Крясък. 343 575/550 000
Афсол дойде заедно с Мей Ан, която изглеждаше ужасно недоволна и поздрави Силиа и Катрин.
Афсол разтърка чело с ръка. Нямаше никакви очаквания от тази среща. Трябваше им време, надяваше се само да не е твърде късно вече. Принцът се телепортира обратно в замъка си. Трябваше тези дни да говори и с Елвира.
Афсол си пое въздух. - И за това си права. И за Лиа и Лара не бях прав.
- Не искам това. - отвърна, макар и да не беше пълната истина. - Знам, че няма да си оправим отношенията лесно, но бих искал да направя каквото мога.
Афсол докосна бузата си. - Сгреших. Обърнах се срещу теб...
- Не съм дошъл да те моля за прошка, не още. - отвърна той. - Дойдох да се извиня. Знам, че онова, което ти причиних те нарани ужасно...
Афсол дойде да поговори със Силиа. Знаеше, че тя няма да го изслуша, нито щеше да му прости, но той бе длъжен да се извини. Изобщо не беше прав за нея и станалото го изяждаше отвътре. Той влезе в двора и забеляза сестра …
Афсол се прибра. Тази казино система беше същинско обирджийство. Принцът изгуби 300 000 злато само за да спечели едва 90 000.
Афсол въздъхна тежко. - Не трябваше да ме спасяваш от гнева на Силиа. - обърна се той към Сандреа. - Сестра ми никога няма да ми прости, Елвира навярно също, детето ми ще расте без баща си... чудесно просто. Двамата със …
- Съжалявам, че не те послушах. Щях да го направя, ако имах представа какви са намеренията им. Никога не съм подозирал, че могат да свършат подобни неща. - въздъхна той.
След като Афсол установи, че са останали само той, Елвира и Сандреа принцът се обърна към нея. - Добре ли си?
Афсол се обърна към Катрин. - Катрин, моля те, накарай дракона си да изпепели този труп. - обърна се принцът към нея.
- Именно. Аша и Силас добре се погрижиха за това. - изсумтя принцът. Жалко, че нямаше как да възроди този мъж, за да го убие отново. Заслужаваше да умре хиляди пъти за това, което стори.
Афсол тежко въздъхна. - Тя никога няма да ми прости. - изрече той.
Афсол въздъхна и взе камата на Розан, тъй като не носеше своята. Принцът застана срещу Силас и ръката му светкавично премина през гръкляна му, прерязвайки го.
Афсол се обърна към Силас. - А защо Елвира? Изгоних я както бе поискала Аша, тя с какво заслужи да я нападнеш?
- Дължиш извинение на всички ни. - обърна се Афсол към Силас.
- Просто се опитвам да разбера откачената логика зад действията ти. Изглежда не мога.
- Та ти си се сдобил с тези отвари, за да постигнете целите си. Как хем си съгласен, хем не?
- Права си. - изрече Афсол. - Напълно права. Той застана пред Силас. - Само едно не разбирам. Вие дойдохте с цел Аша да забременее от мен. Защо беше нужно всичкото това?
Афсол бе успял да се отдръпне в последния момент. Не че не заслужаваше и той да пострада заради глупостта си, но не можеше да остави Елвира сама точно в този момент.
