Търсене

- Това е съвсем различно нещо. - скръсти ръце Далия. - Онези са ненормалници, които така или иначе искат да умрат. Не биват оставяни да се разлагат насред нищото, сградите на Мая Найтстийд не са отворени за туристи след …

Далия въздъхна, това кралство беше отвратително. - Не мога да разбера как жителите на Еритос намират подобни неща за нормални, че на всичкото отгоре ги превръщат в атракции за събитията си. Напълно извратено!

Далия никак не искаше да го прави, но така или иначе беше напълно безполезна досега, затова кимна и се върна във вонящата стая. Не искаше да се приближава твърде много до отвратителните трупове, но забеляза нещо познато.…

Далия беше бясна. Това беше абсолютно отвратително, никакво злато на света нямаше да компенсира случващото се. - По-важното е, този въпросен вирус заразен ли е за нас сега, или не?

Далия скръсти ръце. - Едва ли ще разберем. По-важното е можеш ли да го разчетеш, или не?

- До Шиера не е стигала подобна информация. Нито в Кросфайър Муунлайт, макар че трябва да призная, че по принцип не се интересуваме прекалено много от неволите на варварите. - невъзмутимо отвърна Далия.

Далия подтисна порива да повърне и последва останалите, нямаше друг избор след като се беше записала да прави това. - На мен не ми изглежда като да са умрели от вирус. Не съм лечител, но не съм чувала за вирус, който раз…

Далия се погнуси и застана зад Афсол. Това беше отвратително, Арус скъпо щеше да си плати, задето я бе убедил да се запише.

- Хайде. - кимна Далия. - Колкото по-бързо разгледаме тази мизерия, толкова по-бързо ще можем да си тръгнем.

Далия въздъхна. - Надявам се, че когато влезем няма да се натъкнем на нещо заразно. Само това ми липсва.

Далия огледа хората, на които трябваше да помага и сви рамене. Можеше да бъде много по-зле. - Надявам се не очаквате да знам нещо за това място. - невъзмутимо отсече жената.

Далия никак не беше доволна. Арус я бе убедил да се запише в някаква еритоска простотия и сега стоеше сама на непознато място, на всичкото отгоре съвсем близо до лудницата на тези варвари. Жената проклинаше късмета си и …

- Ние се смеем, но е изключително дразнещо. - скръсти ръце Далия и се обърна към Нана. - За момента има затишие, но знаейки какво представлява, надали ще е задълго. Момиче, и ти само наливаш масло в огъня, като се въртиш…

- Защо трябва непременно да е привлечен? По-скоро вероятно не иска да бъде причината всички да бъдем удавени в сълзите ѝ. - подигра се Далия.

Далия въздъхна. - Вероятно пиклата стои в дъното и на това. Сигурно отново ѝ се е случила някаква тотално реална "трагедия" и в момента е длъжен да страда заедно с нея.

- Не, просто ти не осъзнаваш същността на тази тъпачка. Дори и да ѝ предложи подарък, тя ще го откаже, за да може в такъв момент като този да започне да се тръшка че е била забравена. Това е коронният ѝ номер.

- Ако беше умна, не би търсила прост слуга, но уви, пиклата не блести с ум. - скръсти ръце Далия. - Ти си тази, която греши, вероятно просто се страхува от теб или просто все още не е измислила как да сътвори поредната с…

Далия се приближи до Лилит и курвата на слугата. - Проблемът на пиклата е, че не ѝ се обръща достатъчно внимание. Тя това иска, потвърждавам - ще ти се наложи да свикнеш с простотиите ѝ.

Далия чуваше разговора на слугата и онази червенокоса жена. Лилит си беше абсолютно права, просто на слугата очевидно му липсваха мозъчни клетки. Разбираемо - инак нямаше да бъде прост слуга.

Далия извъртя очи. Не знаеше защо Арус настоя да присъства на това парти, на всичкото отгоре го беше организирала малоумната пикла. Кой знае каква простотия щеше да съобщи, сигурно беше годишнината от отвличане номер три…

Далия също последва слугата и лисицата. Тъпата пикла отново се беше опитала да привлече съжаление, но не беше успяла. Падаше ѝ се.

Далия дойде в Еритос, следвана от Крисчън. Жената не искаше да идва в северното кралство, но Арус беше излязъл с Беатрис нанякъде и тя скучаеше, поради което реши да се посмее на изключително наивните идиоти и на поредни…

- Аз определено не желая да оставам повече на това място. Напълни се с още повече варвари. - престори се на погнусена Далия. - Да си вървим.

Далия извъртя очи, слушайки думите на новопоявилия се варварин. Естествено, семейството на пиклата нямаше да търси връзки сред цивилизованото общество, разбира се че щяха да предпочетат варвари, като самите тях, очевидно…

- Че с пиклата трябва ли да е породена от нещо? На нея винаги ѝ трябва извинение, за да се тръшка. Когато няма такова - тя си създава. Момичето е умело в това, мога да призная.