Търсене

Евдемия вирна вежда. - Не знам как се явявам на нечии очи при положение, че дойдох тук първа, но както и да е. Ти нямаш мозък, че да кажеш нещо смислено, Свиньо.

Евдемия дойде на партито и поздрави присъстващите, без Свинята Каво.

Евдемия също се възползва от това и плати ястието си. Щеше да се прибере със Силиа и Елвира.

- Тя не се ли оплакваше все, че я е страх от Крисчън и си мисли, че той може да я убие? Явно не е чак толкова силна. - сви рамене Евдемия.

Евдемия също си наля в чашата и го опита. Не беше никак лошо, но и не беше нещо кой знае какво. Елфката заби вилица в чинията си и започна бавно да се храни.

- То така се случва. "С какъвто се събереш, такъв ставаш" са казали хората. Всеки път имаме събирания с Каво, как няма да полудеем.

- А, да, но не разбрах цялата история, бях заета да се карам с онази гнусна Свиня. - намуси се елфката.

Евдемия не доумяваше. - Аз ли нещо изпускам?

- Нито ме е канил на среща, нито ме е питал нещо подобно, виж ти. - вирна вежди Евдемия, сетне един сервитьор дойде да им остави бутилка, обяснявайки им от кого бе.

- Не си се превърнала в Лилит, нали? - засмя се Евдемия и си поръча каквото си бе харесала, след което продължи. - Какви отношения да имам с него? Той е идиот. Колко пъти му обясних, че не ми пречи това, че не изпитвам в…

- Аз съм елфка в скъп ресторант. И тук ни мислят за роби. - извъртя очи Евдемия. - Да се чуди някой как човеците излязоха по-силни от елфите. Не ми се обиждайте.

Евдемия се засмя. - Бих приела, но тогава ще се обезмисли мъкненето на този чувал. - посочи тя чувала, който бе взела със себе си. - Дойдох, за да си взема нещо. Добре че срещнах вас, не знам дали нямаше да ме изгонят.

- Да, както и да изхарча малко състояние за безбожно скъпата им храна. - отвърна княгинята и седна на един от столовете, сетне забеляза унилото изражение на Силиа. - На теб какво ти е?

Евдемия бе решила да се отбие отново в този ресторант. Тя влезе вътре и се зарадва да види познати хора, нямаше представа дали някой нямаше да ѝ направи проблем, че е елфка и е дошла на това луксозно място. Приближи маса…

Евдемия стана от мястото си и пожела лека вечер на останалите, след което си тръгна.

Евдемия изсумтя. Тази гнусна свиня нямаше оправия.

Евдемия съжали горката Силиа, но още повече съжаляваше цялата компания, че трябваше да става за пореден път свидетел на простотията на гнусната Свиня Каво. Елфката допи чашата си с шампанско.

Евдемия въздъхна. Тази свиня беше непоправима. Жената си поръча някаква евтина салата, не искаше да е в тежест на никого.

Евдемия продължи да се смее. - Абсолютно никога няма да се случи, Свиньо гнусна, защото после бая ще ходиш по съдилищата.

Евдемия се изсмя. - Не, няма. Много интересно как ще се случи без моето съгласие и присъствие, Свиньо малоумна.

- Никакво сватбаре няма да правим, Свиньо. Изобщо даже нямам намерения да се омъжвам за теб. - продължи да се муси Евдемия.

Евдемия се изсмя. - Направо. Абсолютно никаква не съм на тази гнусна Свиня. - изрече елфката. - Бих се самоубила, ако му бях булка.

- "Гормето" мога да си го платя и сама. Сядай си сам на чепарете, Свиньо. - намръщи се Евдемия.

Евдемия дойде и поздрави присъстващите без Каво, сетне се настани на свободния стол до Халон. Този ресторант изглеждаше доста уютен и луксозен, жалко че всичко това щеше да бъде омърсено от гнусната Свиня.

Евдемия дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Евдемия получава 200 000 злато.