Търсене

Евдемия пожела лека вечер на всички и реши да си върви. В тези събирания трябваше вече изрично да се упоменава, че всеки ще си плати каквото си беше поръчал.

Евдемия си отдъхна, че все пак сметката щеше да бъде покрита и Катрин няма да пострада. Тази сметка трябваше откачената Клара да я плати. Тя организира това събитие, тя трябваше да покрие всичките им разходи.

Евдемия въздъхна. Гнусната Свиня и това щеше да провали.

Евдемия се плесна по челото. Тази гнусна Свиня изглежда никога нямаше да спре да се излага на публични места.

Евдемия се обърна към Халон. - Звучи добре, но не мисля, че някой би го сторил. Пък и какво ще се готви там с тази оскъдна храна? Ще е една идея по-добре от таверна.

- Не виждам как някаква измишльотина, родена от главата на ненормално гнусна свиня, ще ме накара да рева. - засмя се елфката. - Мечтай си, Свиньо проклета, само с мечтите ще си останеш!

- Няма така простотия като "деня на съдбата", Свиньо малоумна. - изсмя се Евдемия и си поръча една салата и основно с патешко месо.

- Значи никога няма да стане, Свиньо утрепана. - изсмя се Евдемия.

- Големец? - изсмя се Евдемия. - Ти не си нищо такова, ненормалнико. Ти си побъркан изрод, който трябва да бъде заключен на място, където слънце не огрява. Най-добре да бъдеш убит, ама къде тоя късмет.

Евдемия махна с ръка. - Е, много ясно, че ще те знаят. Те лудите навсякъде ги знаят, за да се пазят от тях хората.

Евдемия се засмя. - Пропищели от мен? Аз защо не знам? Те хората пропищяват навсякъде от теб, луда, малоумна, долна Свиньо! - изсъска жената. - Гледай си работата и изобщо не ме замесвай в тъпотиите си.

Евдемия се намръщи. - Нямах желание да знам какво теб са те правили. Мен по абсолютно никакъв начин не са ме закачали, така че не разбирам нито какво говориш, нито за кого, Свиньо малоумна.

Евдемия вирна вежда. - Не знам как се явявам на нечии очи при положение, че дойдох тук първа, но както и да е. Ти нямаш мозък, че да кажеш нещо смислено, Свиньо.

Евдемия дойде на партито и поздрави присъстващите, без Свинята Каво.

Евдемия също се възползва от това и плати ястието си. Щеше да се прибере със Силиа и Елвира.

- Тя не се ли оплакваше все, че я е страх от Крисчън и си мисли, че той може да я убие? Явно не е чак толкова силна. - сви рамене Евдемия.

Евдемия също си наля в чашата и го опита. Не беше никак лошо, но и не беше нещо кой знае какво. Елфката заби вилица в чинията си и започна бавно да се храни.

- То така се случва. "С какъвто се събереш, такъв ставаш" са казали хората. Всеки път имаме събирания с Каво, как няма да полудеем.

- А, да, но не разбрах цялата история, бях заета да се карам с онази гнусна Свиня. - намуси се елфката.

Евдемия не доумяваше. - Аз ли нещо изпускам?

- Нито ме е канил на среща, нито ме е питал нещо подобно, виж ти. - вирна вежди Евдемия, сетне един сервитьор дойде да им остави бутилка, обяснявайки им от кого бе.

- Не си се превърнала в Лилит, нали? - засмя се Евдемия и си поръча каквото си бе харесала, след което продължи. - Какви отношения да имам с него? Той е идиот. Колко пъти му обясних, че не ми пречи това, че не изпитвам в…

- Аз съм елфка в скъп ресторант. И тук ни мислят за роби. - извъртя очи Евдемия. - Да се чуди някой как човеците излязоха по-силни от елфите. Не ми се обиждайте.

Евдемия се засмя. - Бих приела, но тогава ще се обезмисли мъкненето на този чувал. - посочи тя чувала, който бе взела със себе си. - Дойдох, за да си взема нещо. Добре че срещнах вас, не знам дали нямаше да ме изгонят.

- Да, както и да изхарча малко състояние за безбожно скъпата им храна. - отвърна княгинята и седна на един от столовете, сетне забеляза унилото изражение на Силиа. - На теб какво ти е?